ЗА МАЛКАТА И ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Всеки първо е сигурен, че всичко, което блести е злато. Че изчезването на един досаден и болезнен симптом значи неговото излекуване. После разбираме, че не е така и започваме да се чудим..."makes me wonder..."
Ей така, както си пребиваваме сред живите, ние сме част от картината на енергийни движения, насам-натам, градене-рушене, те минават през нас, ние сме самите тези движение и т.н. Всяко нещо е по-малката част на нещо по-голямо от него и всяко нещо е по-голямата част от нещо, което е по-малко от него.

Човекът като една система е и някаква степен на завършеност, и някаква степен на непрекъснат процес на усъвършенствуване. Здравето на човека по същия ред на мисли е сбор на резултати на току-що приключили процеси на лечение и начало на нови такива, за да ни става все по-добре. За да ставаме все по-добри.

Лекуването е толкова разнообразно и многолико, както в България го наричат „многопрофилно“, колкото и всичко живо под небето. И все пак и тук се долавят два основни потока – към по-малката част и съм по-голямата част.

Само към отделния симптом, към отделния орган или система, само към физическото тяло, само към психиката, само към емоциите. Или към психика-емоции-тяло в цялост с начин на мислене, начин на действие, начин на чувствуване, тип случки в живота, тип боледуване, тип реагиране на стрес, тип чувствителност.
Както и да изживяваме живота си, все пак помъдряваме , но скоростта е различна. Колкото и да сме унищожили някои инстинкти за самосъхранение от някаква болест и да се хвърляме все към една и съща опасност като замъглени, все пак там в далечината стигаме до един миг на прояснение и дори само от изтощение накрая спираме с глупостите. И това е форма на помъдряване.
Така, че оптимизмът е реална посока на философствуване. Както и да се лекуваме, все има някаква промяна, все някога. Ако лекарството помага, тази промяна ще бъде толкова трайна и обхващаща такава порция от нашата цялост, колкото е енергийната интензивност на този лек. Ако лекарството не помага, самото страдание допринася за някои промени, защото какво е болестният симптом – това е темата на болен орган, която излиза напред и ни принуждава да го чуем. Темата на органите се определя от тяхната функция в тялото. И няма как да е друго, защото смисълът на нещо да го има, е каква работа върши то. Например, гинекологичната система боледува, когато отношенията с другия пол, отношенията с нашите родители и отношенията с нашите деца в буквален и в преносен смисъл – са проблемни. Може да страдам за детето си, може да страдам за плода на мои дългогодишни професионални усилия, мога да се терзая за майка си, но мога да го правя и в момент, когато очаквам подкрепа от някой, а не я получавам и във всички тези случай мога да имам като оплакване нередовен мензис.
Когато лекуваме по-малката част, по-голямата ще се подобри, но не толкова завинаги.
Когато лекуваме по-голямата част, ще излекуваме и по-малката в нея.
Когато лекуваме резултата, няма да разберем причината. И същите резултати ще рецидивират.
Когато лекуваме причината, резултатът сам изчезва, идват нови резултати, но те говорят, че нещото не ми е дразнител вече. Преодоляла съм обида, разочарование и подобни и те вече не са част от дневния ми режим, затова матката ми не намира за нужно да ме сигнализира. Матката ми вече не е арена на среща на енергиите на външната и моята среди.
Мога да изям една супена лъжица, мога да изям същото количество, но на чаени лъжички. Все ще се нахраня. Хиляди и милиони капки вода, събрани на едно място, образуват един извор.
Зависи аз какво искам – да гребя с шепи от извора или да пия от бутилка.

Малката любов е заради нас, тя внася утеха, а голямата любов внася живота в човека. Дали да премахна само болката в корема си или само депресията или да променя онова в мен и в живота ми, което носи болка и депресия? Дали да се забавя още по пътя си с частична палиация или да се изстрелям бързо нагоре с моята ракета, наречена Симилимум?

Посвещавам на тези, които идват с пълна кошница на хомеопат

Всеки човек върви през живота си, нарамил една раница на гърба. Вътре е сложил своето знание - всичко, което знае, дипломите си; също така и всичко, което мисли, че може. И го брани с ирония, конкурентност, завист, инатене, аргументирани спорове. Това е неговият актив, мъжествеността на неговата личност, силата му.

Обаче, не щеш ли, се появява Болката! Как така, нали всичко прочетох? Нали спазвам режим, диети, профилактични прегледи, чета всичко за здравето, изпълнявам плановете си, контролирам събитията на деня си, че и нечии чужди дни също!
Болката е поддаване, когато тя изкрещи, всичко друго отстъпва в нас, ежедневието застива в неопределен ступор, няма други шумове, задачи и мнения, само този е!Т.е. тя вече ни е вкарала в нова програма - на пасивността.
Ровим в раницата си, но всички ориентири в нея са недостатъчни. И тогава виждаме, че има известно празно още място. За нещо, което не знаем. Но ни е нужно, защото боли и Болката вече е реорганизирала утъпкания досега ред в живота ни. Тя ни принуждава да мислим за нов ред.
И тук потърсваме лекар!

Лекар и пациент са двама алпинисти или катерачи, вързани с едно общо въже. Иначе вървят в една посока, един връх гонят, ако единият падне, и другият отива надолу. Само дето единият го боли, а другият не спи от това. Но в това временно съжителство все пак води лекарят. Защото знае посоката и пътеката до там. Ако пациентът иска да е пръв, той да води, значи знае повече от лекаря. Значи тогава той е лекар на лекаря, а лекарят е пациент на пациента. Няма лошо. Но тогава раницата на този пациент ще си остане със същата празнина, с която е тръгнал в началото и Болката ще перзистира. Защото тя е резултат на недостиг от знание. Информационна инсуфициенция. Ако знаем как да мислим правилно, не би ни боляло.
И това не е лошо.Ще потърси друг лекар. И после трети. Добре е също, че България е малка държава.
Добре е също, че Природата така е измислила механизма на Болката - тя те обзема, обсебва, прониква, доминира, подчинява, укротява - и все един момент, щеш, не щеш, намираш място в раницата си за малко послушание, чрез което да чуеш нещо, което признаваш, че не си знаел досега.

Когато една кошница е пълна, всяко нещо, което й се добавя, ще я изпразни.
Когато един метод на лечение е цялостен, всяко нещо, което му се добавя, ще го направи частичен, вече не дотам цялостен.Хомеопатията е холистична медицина, лекарството се избира чрез  всеобхватно анализиране на пациента и това в нашата терминология звучи като тоталност на симптомите. Нашият малък опит да следваме съвършенството. Лекарството задвижва една умна верига, която си върви по умен път и всякакви добавки като допълнителни лечения, кремчета, малко масажче, витаминчета и др. разваля тази холистичност.

                                                                      

Но и това не е толкова лошо. Все пак Болката вероятно е донесла неделята в седмицата! Да поспрем.
А ето как звучи, когато всеки е слуга и слушател на другия и когато всеки цар е на мястото си!

Лятно мъдруване

Лятно утро. Тихо, безлюдно и хладно в сравнение с идващия жежък ден. С малкото дрехи на гърба идва и желанието да олекотим живота си, да правим не много неща в този час.

Или просто да слушаме музика със спокойно почиващи ръце.
Как да науча пациента, че всеки миг може да прави приятни неща? Че ако току-що изпитото хапче се бави в спасението от болката, това безкрайно време на очакване може да се съкрати хиляди и милиони пъти, ако се сетим за голямото небе горе и малките мравки долу, че една мравка си ти и болката, колкото и силна да е, ще отмине.

Защото не може да има болка без лек. Болка и лек са двата края на едно и също нещо. Нарича се живот. Началото е червено, краят бял и всичко се повтаря. Така, че вярвай ми, ще ти мине!

Я по-добре си помисли защо ли ме боли точно от ляво? Или защо все падам на дясната си страна?
Как да науча пациента, че докато чакаме болката да премине, можем да се учим от нея и от това, което тя ще ни разкрие, ще познаваме себе си повече и повече и тогава тя ще ни навестява все по-рядко.
С нарастването на ембриона в утробата първото голямо събитие е образуването на централната ос , която определя страните на ембриона. Коя страна от тялото е пострадала и засегната се свързва с поведението на индивида. Това пък е свързано със знанието за афинитет към лява/дясна страни и мозъчното управление. Това е нов начин на разкриване на още характеристики от вътрешността на човека.

Дясната страна на мозъка отговаря за следните черти на характера: чувствителност, творчество, въображение, артистичност, духовност, философия, хистеричност, илюзии. Лявата страна на мозъка отговаря за аналитичност, позитивност, логика, интелект, хора с преобладаваща дейност на лява хемисфера са обикновено силни, доминиращи, гневливи, работливи, хора на постиженията, напористи, насочени към правенето на пари. А хората с преобладаваща дейност на дясната хемисфера са меки и срамежливи.
Дясната мозъчна хемисфера контролира лявата страна на тялото.
Лявата мозъчна хемисфера контролира дясната страна на тялото.
Хомеопатът определя коя страна е предимно засегната по два или три примера с болести като брадавици, бъбречни камъни, мазоли, коя страна нараняваме по-често при падания и травми, това е по-слабата ни страна, тази страна ще боледува по-често.
Десностранни лекарства за дясната страна на тялото са повечето метали:Аluminium, Argentum, Aurum ,Platina, Palladium, повечето положителни напр.„ по-активни и по-мъжки като проява“ лекарства: Arsenicum, Causticum, Chelidonium, Ferrum, Bryonia Lycopodium.
Левостранни лекарства за лявата страна на тялото са чувствителни и хистерични лекарства като Crocus, Lachesis, Ignatia
Боли ни,защото болката е затова, за което е и звънецът. Звъни, за да бъде чут.
Иначе защо ли да не продължаваме да си вървим по този тих полски път, без драми, лесен летен живот, когато всичко ти се поднася на една ръка разстояние – да се окъпеш в морето, да откъснеш плод от дърво край пътя? Защото...пътят е път от настилка, а тя пък е от малки камъчета. Те правят пътя път.

Всяко камъче е свидетел на срещата между небе, слънце и земя, слънцето иска да проникне в телата ни и да ни убеди, че накрая всичко е за добро. Но вътрешните скали от страхове се съпротивляват, докато се превърнат в хубав каменен път, чийто край не се вижда, но хомеопатът може осезаемо да го съкрати. И скалата може да се разчупи на огромни болезнени отломки, но може и да се стрие на песъчинки, от които стъпалото не боли, за да си продължим по пътя.
Нежна медицина е хомеопатията.

ХОМЕОПАТ

Хомеопатията е холистична медицина, няма друга наука, която се занимава с човека по такъв цялостен и всеобхватен начин, да го разглежда и като тяло, и като нематериална ментална същност, която го отличава от цялата останала земна природа. И поради това професията хомеопат е също така холистично понятие, подразбиращо дълъг процес на придобиване и шлайфане на личност и умения.
Хомеопатът е, който познава и владее принципите на съвременната медицина - за да разбира какво се случва във физическото тяло на пациента. Познава принципите на енергийната медицина - за да разбира какво се случва в невидимите части на човешкото същество. Познава и владее принципите на хомеопатията и е приел за отправна точка в професия и живот Закона за подобието - за да е убедителен пред себе си и пред хората, които са му се доверили. Трябва да познава и владее онези окултни науки като астрология, френология, хиромантия, нумерология, чрез които да опознава необятния вътрешен свят на човека и неговата есенциална връзка с универсума, за да може да чува всеки миг от хомеопатичния преглед какво иска да му каже жизнената сила на човека отсреща. Абсолютно неизбежно трябва да има остър слух, зрение и обоняние - за да чува интонация и изказ, да възприема мирис от тялото на пациента и болестните секреции, да забелязва всеки жест и движение, т.е. езика на тялото, което никога не лъже. Да познава принципите на духовната наука като източник на знание за природните закони и даваща критериите за преценка на здраве и болест - за да разбира и насочва правилно процеса на великото ежедневно чудо, наречено хомеопатично лечение. Да притежава морала да прави само това, което е добро за пациента. Да притежава сърце, което да прощава и изтърпява нападки и ирония, подозрения и недоверие и да вижда зад всичко това само и само жизнената сила и нейния зов към хомеопата за едно определено лекарство.

АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА 4 - Similimum

Similimum - Онова вещество, което, вкарано в един здрав организъм, предизвиква определени симптоми, лекува същите тези симптоми, открити в друг болен от тях организъм. То е с енергия , подобна на този болен организъм. Това вещество чрез определен брой разреждания с вода се превръща в хомеопатично лекарство.

Хомеопатичните лекарства в 60% са от растителен източник

и в останалото си количество се приготвят от всичко, което представлява заобикалящият ни свят.

Предлагат се в течен спиртен разтвор или във вид на гранули от млечна захар, натоварена с разтвора. Освен това се различават и по степен на разреждане, нарича се потенция. Колкото е по-разредено, толкова е по-силно и по-продължително като въздействие, защото съдържа по-голяма енергия. Тази енергия се отключва при производствения процес чрез специални почуквания, наречени сукусии.Техниката се нарича потенциране.


Доказване. Последователното изпробване на субстанции върху здрави човешки същества с цел да се изяснят симптомите, които веществото предизвиква.
Симптомите са изчерпателна информация от трите нива на съществуване на човека - умствено, емоционално и физическо.

Materia medica - справочник, който съдържа информацията за действието на хомеопатични лекарства, добити чрез доказванията. Горе-долу около над 200 на брой днес.

Repertorium - справочник, който съдържа информация относно това колко хомеопатични лекарства могат да повлияят даден болестен симптом, защото са го предизвикали при процеса да доказване.

АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА 3 - Жизнена сила

Силата, движеща всички нива на човешкия организъм и неговия защитен механизъм, която притежава качество на електродинамично поле. Разумно съзидателна, подлежаща на промени, проникваща физическата материя, без да я замества, създаваща ред в тялото, принадлежаща към областта на качеството, а не на количеството (областта на степените на чистота) , приспособима и конструктивна.

Д-р Кент от 19 век я нарича simple substance и описва така:"...тя е надарена с формиращ разум, т.е. тя действува разумно и формира структурата на целия животински, растителен и минерален свят... Дава на всяко нещо неговия собствен вид живот, дава му отличителни черти, дава му идентичност, чрез която то се различава от всички други неща. Кристалът от земята принадлежи към определена група, има своя собствена идентичност; той е надарен с просто вещество или естествена субстанция, която го отличава от всичко останало в животинския и в минералния свят. Това се дължи на формиращия разум на това просто вещество...
Жизнената сила доминира и контролира тялото, което обитава...Чрез нея се поддържат в ред всички функции и се запазват формите и пропорциите на всяко животно, растение и минерал.Всички дейности, които са възможни, се дължат на естествената субстанция и чрез нея се поддържа реда в самата вселена.
Беинса Дуно говори за нея така: „...В Природата има една разумна жива сила, която прониква цялото пространство и е основа за движението на всичките небесни тела и е причина за произвеждане на всичкия живот във вселената. Индусите я наричат Tattvas, санскритска дума, която означава жива енергия. Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност, е онази енергия, която излиза от любовта и движи цялата вселена. И всичките наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква през всичките наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни предава много приятно настроение...“
Жизнената сила е духът в нас.
Всеки организъм има свой праг, до който жизнената сила се справя със стимулите без видими промени, но когато този праг бъде надхвърлен, тя произвежда симптоми, те са знак на защитна реакция, ние ги възприемаме като симптоми на болест. Болестта е защита срещу мигновенната смърт.
Хомеопатията разбира човешкото същество като цялостност от умствено ниво, емоционално ниво и физическо ниво. Нищо в тялото или ума не се случва без кооперацията на целия организъм и нищо не се появява на тялото без съгласието на другите части на това цяло.Тази е силата, която прониква всички чувствителни части на организма.

СЪНИЩАТА НА ЗАБРАВЕНОТО ДЕТЕ

Избирам това заглавие, защото звучи достатъчно лунно: сънищата, детето, а и достатъчно слънчево: чистотата на детското възприятие и накрая достатъчно хомеопатично: сънищата на забравеното от нас и в самите нас дете, което сме приспали с измислици и бягства поради страх и към които хомеопатът ни насочва.
Нека се настроим с Дейвид Ланц:



Доброто винаги започва с микроскопичните работи.
Доброто е един жив процес на Битието.
Човекът на новата култура е, който прави добро. Самовъзпитанието му седи в правенето на добро. От това зависят неговите дарби, здраве, материалното му състояние, живота му.

Какво обаче значи да правиш добро: да си едно слънце, една луна и една отрова!

Да носиш топлина и светлина на хората, да внасяш малки идеи, които довеждат до трайни промени; въпросчета, които събуждат дълго търсене и докато човек го прави, започва да разбира проблемите си.Започва да търси източник на информация да си изясни какво се случва с него, което е движение към по-светли територии, защото се приближава до някакъв ред след първоначалното объркване от дадено страдание. Това неизбежно донася надежда, която стопля след страхове и отчаяния, защото на светло се вижда, че светът все пак е на добрите, накрая всеки иска да се квалифицира като такъв, независимо от парадоксалните методи, които използува. А го прави така пак поради малкото светлина в себе си. Накрая всичко става добре, защото в природата нещата се наместват, колкото и да им пречат хората.

Да носиш грижа и подкрепа с майчинска търпеливост и отстъпчивост, защото всеки дошъл до теб е в положението на дете, чакащо да получи една липса, защото е забравил, че всяка липса е илюзия.

Може ли да липсва нещо, когато има един истински часовник, който не се разваля никога и отмерва точния час на всяко събитие под небето, ние просто не знаем програмата и в това е вкусът на живота, но са нужни години и сълзи, докато доловим, че нетърпението е от непознаване на този часовник.

Ако даваш добро в малки дози, отмерени според отправения към нас зов, добро е доброто; ако обаче прекалиш в даването на добро, то става отрова.

Така е в лечението – малкото лекува, многото убива; за да лекува една билка, тя трябва да е отровна. И ако в твоята любов няма отрова, не можеш да лекуваш хората. Ако твоята любов не поправя този, който обичаш, не го прави по-добър, не можеш да си лекар. Любовта трябва да съдържа най-голямата отрова. И само любовта може да се справи с тази отрова. Нейната критика е нежна, силно разредена с мекота, хомеопатични дози използува любовта. Ако ти се иска да кажеш обидна дума някому и го направиш хомеопатично, ти си отправил нежна критика и човекът сам достига до грешката си.
С други думи хомеопатията може да се нарече микстура от злато+сребро+отрова в микроскопични дози. Защото в хода на лечението човек се освобождава от рушителните модели на мислене, разбира по нов начин обкръжението и постъпките си, взема решения в тон с космическия ритъм, излиза от тъмните си псевдоспасителни ъгли, където се е крил и заблуждавал с поколения; открива и опознава себе си, удивен колко е висока истинската му стойност, колко е блестящ неговият ум, ангажиран в проява на благородни пориви. Лъсва нечие чисто злато!

Колко е лесно да се забравят обидите, да се прости и да се продължи напред, защото толкова много работа ни чака, когато сме здрави! Не можеш да си здрав, ако не носиш топлина и светлина като слънцето.
Хомеопатичното лекарство зараства душевните рани от детсвото и този, който продължава да преживява старите си огорчения на забравено и безпомощно дете, втренчено в погрешната посока за подкрепа. Неусетно започва да става сам той подкрепа и грижа за близките си и компенсаторните интровертни механизми отпадат като ненужни. Защото първо върви даването, след него идва получаванито на ласка и обич, но за това пак е нужно да има зрялост.Който иска съзнателно да се лекува, трябва да стане една луна, сам да се превърне в грижа и подкрепа за своя свят.

Хомеопатичното лекарство ще му даде силата отвътре да направи това като естествен, ей така от само себе си случващ се процес. Ако си малко дете, лекарството ще ти спести време в препъващи страхове и преспиващи бъдещи фиксираности.
Хомеопатичното лекарство е нещо много, много малко, няколко атомчета от есенциалната сила на някое цвете, отровно биле, отровен камък. Малко, но силно, защото съдържа чистотата на освободената от лъжа и примеси истина. Тя е златна на цвят, отразява на 100 % всичко, което й е подарено като светлина, не оставя нищо за себе си. За да ни предаде урока на пълната отдаденост. Едно море може да се напълни, само след като се изпразни.

ХОМЕОПАТИЯТА Е МУЗИКА

Мислех си вчера за Дейвид Ланц, че е написал над 50 албума, това са десетки и стотици песни и се опитвах да си представя що за чудо е това! Толкова мелодии и всяка със собствен образ и въздействие! И докато се опитвах да си го обясня с наличните си сетива, ми кацна следната идея: ами хомеопатът? Не е ли всеки пациент една песен, всеки един случай не е ли солово изпълнение на жизнената му сила?
Нека чуем това, нарича се " Дъжд - 8 дни в седмицата"


Идва някой при хомеопата и заразказва своята история: случи ми се това, онова... почувствувах това, после направих така...рисувайки картина след картина, изливащ потока на своите преживявания като дъжд: ту вълнуващ и пороен, ту кротък и тих, ту като изгарящо очакване след дълга суша.Появяват се тема след тема и всяка на нейния си тон. Накрая се долавя една особена мелодия, модел на повтарящи се случки и реакции, мисли и грешки.Болките и страданията се появяват по определен за този човек начин, през определени часове или дни, тялото му заема определена поза от болките, гласът му стене или моли за облекчение или мърмори и упреква, или е слаб, повтарящ една и съща дума...Всичко това прави ритъма на неговото същество, който ритъм прониква целия му живот в здраве и болест.Неговият типичен ритъм, неговата типична мелодия.Ако всичко е музика, защо да не са и болестите?
Композиторът е самата Природа, човекът е певецът, тялото с милионите си клетки е оркестърът.
Хомеопатът е слушателят, публиката. Концертът трае осем дни в седмицата!

ЕДНО РАЗЛИЧНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Хомеопатията е лечение с енергията на веществата от природата, от околния минерален, растителен и животински светове.

Тази енергия се пренася от водна молекула, която има памет. Водната молекула носи отпечатък от веществото, спомен от него, неговия принцип на действие. Когато тази молекула влезе в организъм, тя внася енергиен тласък.

На този тласък по закона  сила-антисила организмът отговаря със собствен "анти-тласък".

Колкото е по-силен стимулът, толкова е по-силен отговорът и в това се състои прочутата стимулация на имунната система. Съществото има силата да се справи с болестта. За да се случи всичко това, енергията на лекарството трябва да е най-подобна до тази на съществото, за да резонират и да започне процесът. Съществото и лекарството трябва да зазвучат подобно, за да се случи излекуването. А то пък е с други думи хармонизиране с околната среда, защото, както вече казах, лекарствата произлизат от нея. Лекуването е хармонизиране със средата, тя вече не се възприема като враждебна и стресогенна, защото сме в един оркестър с нея.
               

Чуйте сега това:




Точно както следват отделните фрагменти на тази мелодия, точно така става при лечението с хомеопатия. Невидимо, но безгрешно окуражената жизнената сила обикаля цялото същество и поправя всяка клетка и всеки атом, които трептят с честотата на лекарството.
Чуйте сега това:

Това е оратория от Хендел, която се състои от две части. Нарича се "Триумфът на времето и истината". Първата част е вокал и инструменти, които като че ли предизвикателно и интензивно се разговарят, цигулките са хомеопатичното лекарство, енергийните тласъци, на които отговаря жизнената сила или вокалът. Бурен звучи техният диалог, защото бързо и за дни се преживяват симптоми, които са владеели с години и поколения човека. Ние го наричаме лечебна криза. Втората част е спокойна и ведра, каквато е тишината, когато организмът е здрав, възстановен. Тишината, когато всеки си е на мястото.
Триумфът на времето и истината може да бъде едно определение за хомеопатията - възстановяването на здравето следва свое собствено време, не с време се измерва ефектът от лекарството, а с всички настъпили оздравителни промени в нас, които могат да се случат след незабележимо дълъг срок. Ако днес сме се лекували за ендокринно заболяване, а след месеци повишим кръвното си налягане, а след още месеци се появи стара и забравена екзема, това означава, че сме в посоката на собственото си излекуване и тази е истината, която ни устройва, а не преброяването на дните. И никак не е бавна хомеопатията, защото ние сме една неповторима в цялата природа сложна машинария, чиято погрешна програма трябва да се коригира и тази корекция да се предаде от клетка на клетка - е, бавно ли ни изглежда сега?

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕКАРСТВО

Лечебният процес не е просто изчезване на един симптом, то е низ от случки по тялото, в емоционалното и умственото нива.
Приемане на хомеопатично лекарство води до следните събития:
- засилване на очистващите функции на кожа, бъбреци и дефекация
- поява на симптоми, подобни по вид, орган, често по-интензивни от съществуващите вече у пациента болестни оплаквания
- подобряване на тези оплакванията в посока от горе надолу/глава към крайници/; от по-важен за живота към по-маловажен орган; от по-вътрешен орган към по-повърхностен; от центъра на тялото към неговата периферия; от последното хронологично заболяване към по-назад във времето такова; от най-рушителното за живота и здравето заболяване към по-малко вредното такова /миазъм/
Лечението е успешно, ако след началното влошаване настъпи трайно подобрение и възстановяване на здравето. Същото важи за общото състояние, изразяващо се в :
- подобрена енергия
- лесно заспиване и спокоен сън с бодрост сутрин, без сънища или с тема от ежедневието без кошмари и нереалности или повтарящи се теми
- редовна ежедневна дефекация и уриниране,
- пот с поносима миризма
- оптимален апетит за типичните за човека храни, с наслада и ситост, без трудност в контрола на количество
- повишена поносимост към метеорологични условия, слънце, лунни фази
- намалена чувствителност на емоции
- омекотяване на характер
- подобряване на страхове
- всички телесни функции следва да възвърнат един оптимум според възрастта на пациента
- на психоемоционално ниво се случва желание за работа /игра при децата/, повишена издръжливост при работа, градивни и положителни събития в живота.
Здравето е бърза адаптация, бързо възстановяване, без трайна декомпенсация спрямо стресовете в живота.
Това лекарство ще представлява най-подобната на пациента енергия, която внесена в него, да резонира с неговата собствена енергия и така ще я стимулира. Стимулираната жизнена сила задвижва потоците на изчистване в тялото, това се извършва чрез урината, дефекацията и потта през кожата. Токсините се отвеждат навън чрез т.н. градиенти на очистване. Те са три вида: концентрационен градиент, осмотичен градиент и електрически потенциален градиент. Хомеопатичните лекарства нагласят електрическия потенциал така, че потенциалът вътре/мозък/ е по-висок и този на кожата е по-нисък. Така токсините започват да излизат в посока навън.Те се движат от горе на долу, отвътре навън и от по-важен към по-маловажен орган, като отвеждат токсините извън тялото. За да завърши неспиран този процес, кожата трябва да бъде суха,т.е. ненамазана с нищо, защото електрическият потенциал на нейната повърхност движи навън тези потоци и върши своята екскреторна,освобождаваща функция чрез изпотяване и обриви. Това се блокира от мазила, дезодоранти, пудри, кремове и връща токсините към бъбреци, дробове, кости или откъдето са тръгнали.Тези реакции на очистване имат вид на обилна пот, диария, обриви, зачестено уриниране.
Освен симптомите на очистване приетото лекарство предизвиква и преходни симптоми по органи и системи, които са характерни за спектъра на действие на това лекарство.А
ако те са подобни с оплакванията на пациента, това е най-вероятното негово лекарство. Този период се нарича лечебна криза. Правилно е онова лечение, което предизвиква известно влошаване в началото и последващо го подобряване на болестта. Дължи се на освобождаване на токсините от стимулираната жизнена сила. Лечение, което води до първоначално подобрение с последващо влошаване е с потискащо действие и следва да се коригира. Не само хомеопатията, но и всяко лечение и начин на живот, начин на мислене и начин на чувстване, които водят до първоначално влошаване на наличен симптом с последващо подобрение – е правилен начин на лечение. Защото в природата съществува ритъм, който се изразява в две последващи едно след друго течения: положителното се следва от отрицателно, отрицателното от положително; навън-навътре, нагоре-надолу, вдишване-издишване, такт на природата.
Затова се казва, че нещата са добри, свършват ли добре.

АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА - Пътуване на болестта

Ханеман започва Органона със следното изречение:
Висшата и единствена мисия на лекаря е да възстанови здравето на болния, което се и нарича излекуване.
Думата „възстанови“ съдържа в смисъла си движение, отклонение от едно начално състояние на здраве към друго, по-далеч от здравето състояние. Това говори, че болестните съществуват като един процес, развиват се и минават в различни стадии. Посоките са само две, на подобряване на общото здраве или на влошаването му.
Всяка болест остра или хронична, когато се лекува, трябва да премине през определена последователност на проява и изчезване на симптоми. Например, една остра астма в процеса на лекуване ще мине през суха кашлица, последвана от кихане или хрема и накрая ще завърши със сърбеж по кожата. И при хроничните случаи ще се наблюдава същият обратен ход от симптоми.
Всички реакции в нашето тяло са свързани на всички нива: клетъчни, тъканни, органи и системи и умственото ниво включително.

Ако се лекува само част от това Цяло, симилимумът просто ще отстрани симптомите без да се стигне до излекуване. Симилимумът или правилното лекарство трябва да включва важните симптоми и реакции , показани от индивида в различни аспекти. Напр. при пациент с исхемична болест на сърцето ако се предпише лекарство само върху умствената му картина, притеснението или тревожността ще се намалят, но атеросклерозата няма да премине през обратно развитие. Той ще каже, че е по-добре и ще напредне към масивен инфаркт.
Ако лекарството е подобно само на физическите симптоми без да покрива умствените, действието пак е частично. Напр. при туберкулозен пациент ще изчезнат симптомите на туберкулозата, а ще се появи шизофрения като резултат от потискането, болестта прогресира от тялото към ума.
Ако лекарството е подобно само на общите симптоми и не покрива физическите и умствените, то ще има само временно въздействие и ще доведе до влошаване на вече съществуващите симптоми.

Банално казано, но животът може да се нарече и движение, пътуване на една единна болест всред тази вселена - човека, един влак, който обикаля и спира на различни места:ту в един момент ще изплаче от обида, ту в друг момент ще се обади от принудителното спиране на артритно коляно, ту носът ни ще изкиха от пролетта...Важна е посоката!

АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА 6 - Мизъм

Това е преобладаващото предразположение, което определя вид, скорост, дълбочина и вид на увреждането на функционално или структурно нива.Когато една клетка е наранена, тя прави революция! Тази революция протича в три степени: първо настава възпалението като защита и ремонт. Ако нараняващият фактор не се обезвреди с възпалението, то възпалението се превръща в индурация, надебеляване на тъканта. Ако това пак не обезврежда вредящия фактор, тялото включва разрушаване на болната част, но запазване на останалото цяло. Така един тумор или язва са резултат от такъв процес.

Генетиката определя миазъма. Гените определят способността на всеки индивид да посреща предизвикателствата на външната среда, вкл. и тези, които правят болести.
Всеки човек се държи според неговата генетична особеност и характер. Болестите могат да се считат като резултат от взаимодействието на генетичната природа на човека със средата.

Псора, сикоза и сифилис са имената, дадени от Ханеман, за означаване трите вида програми, с които организмът реагира.Така болестта е от една страна резултат на взаимодействие между среда и организъм, а от друга е форма на защита.

Болестта е форма на отлагане на мигновеното унищожаване.

ЕМБРИОЛОГИЯ И ХОМЕОПАТИЯ

Когато нечий ключ щракне и се отвори вратата, добър е този ключ. Той може да е супер модерен, може да е древен и на пръв поглед недодялан, но щом светлината безпрепятствено влиза, този е правилният начин.
Целият човешки живот се ниже от едно оплакване на друго на трите нива: в мисли, в чувства и в тяло и всеки път се търси онова разрешение, което да "заключи" днешната болка и ние да си вървим нататък.
Всеки човек търси, намира, ползува и хвали, опира се и се утешава с различни, индивидуални за него помощи и лечения. Някои хора искат нещо веднага и за кратко, други искат лек за вечни времена, философски погледнато ще кажем, че е важно човекът да е доволен. Но хомеопатът не винаги е доволен, когато пациентът се хвали. Защото не от песимизъм е болно окото на лекаря, а от прозорливостта да се разбират случките по тяло, душа и ум на пациента. Защото по херметичния закон:"Всичко, което става отвътре, става и отвън и обратно". Хомеопатията дава принципите за преценка доколко е здрав или болен човекът в своите мисъл, чувства и тяло.Отправната точка в тази преценка е учението за миазмите, открито от Ханеман.

Всеки открива топлата вода сам за себе си,но ако изворът е наблизо, направо да почерпим знание от него. Това е д-р Прафул Виджейакар от Индия, чиято умна глава е създала метода Прогностична хомеопатия, PREDICTIVE HOMEOPATHY.

За да разберем процеса на живота, ние трябва да видим как човешкото същество нараства вътре в тялото, което е ембриология.

Трябва да знаем нормалното функциониране на човешкото тяло, физиологията, управлението и формирането на структура и функция, генетика, процесите на защита и имунитет, човешка биохимия, емоциите, значението на ендокринологията, приложението на физиогномията, графологията, френологията и др. Това знание ще ни помогне да намерим вярното лекарство, което пък ще ни покаже закона на Херинг
.Хомеопатията не е чудо; това е наука.

Човекът е направен от 3 зародишни слоя - ectoderma, endoderma u mesoderma.
Ектодермата е най-отвън, ендодермата отвътре, мезодермата между тях. Ектодермата образува външна тръбичка, ендодермата образува вътрешна тръбичка, мезодермата се нагъва.От ектодермата се образува епидермиса, конюнктивата, роговицата, епителът, космите, устните, бузите, венците - външните части.
Втори слой, ендодерма, дава начало на епитела на дихателната, гастроинтестиналната и долната трета част на уринарните пътища, епитела, но не и паренхима.
Третият по-дълбок слой е мезодермата. Той е разделен на две части.
Четвъртият слой дава начало на всички важни органи:сърце, сърдечносъдова сестема, бъбреци...
Между втория и третия слой е съединителната тъкан, тук са кости, хрущяли, дерма или кръвта - тя съединява всички органи.
Петият слой изгражда нервно-ендокринната система. Клетките на невро-ендокринната система са със смесен произход, някои са от ектодермата, някои от ендодермата, някои от мезодермата.Всичките тези три са смесени тук и имат различен произход. Ендокринните клетки на APUD системата, щитовидната жлеза, панкреасът, надбъбреците, яйчниците, тестисите, меланоцитите са тук. Това е важно, защото при случай на диабет и след лечението му, ако кръвната захар спада, а човекът развива гуша, това е лошо развитие. Ако пациент с гуша се лекува и развие депресия или питуитарен аденом, това отново е лош лечебен резултат.

Това показва къде сме започнали лечението и къде сме в този момент. Ако при пациент с гуша се подобрява, а кръвната захар се покачва, това е вярната посока и трябва само да чакаме и наблюдаваме. Не трябва да сменяме лекарството.
Шестият слой е нервната система.
Седмият слой е генетичният код на клетката.Така, че ако една болест тръгне от ектодермата, мине през мезодермата и накрая завърши в промяна на генетичния код, това е болест от седмия слой.Тя може да причини смърт, разрушаване, всички автоимунни болести, рак, и др. са тук - всички рушителни болести.И така, ако лекуваме случай на болест на съединителната тъкан и тя отиде към ендодермата и накрая към кожата, това е добър резултат.Ако някой със сърдечен проблем получи ставни болки, това е много добре.Но ако някой със сърдечен проблем получи диабет, това е лошо. Ако болен от диабет получи тремор или невралгия, това пак е лошо.
Невроектодермата и ектодермата се срещат чрез прохордалната пластинка.От нея се образува главата, след това гръбначният мозък, растежът започва от главата към опашката, от горе надолу, от центъра към периферията и накрая кожата. Първо главата, после нервната система, APUD системата, след това мезодермалните органи, после костите и мускулите и накрая кожата.
В човешкото тяло има три морфогенетични градиента, които доставят храна, елеминират токсините и подпомагат растежа. Те се движат отгоре надолу, от по-важни към по-маловажни органи, от центъра към периферията и от вътре навън.
Това звучи като закона на Херинг за посоката на излекуване в хомеопатията.Означава, че стимулацията на тези градиенти носи здраве и растеж. Те отиват към кожата. Те са пасивни и не изразходват енергия. Така, че подпомагат живота. Животът и болестта да противоположни един на друг. Болестта се опитва да завърши живота,от тук следва, че всички токсини ще се движат в противоположна посока на посоката на морфогенетините градиенти.

Хомеопатичните лекарства подпомагат тези градиенти, които отстраняват токсините в определена посока.

За което е достатъчна една единствена доза хомеопатично лекарство! 

И когато този процес на лекуване започне и градиентите се движат надолу към кожата, тогава се появяват обриви или лека диария.И понеже това не изисква енергия, винаги, когато има слабост в тялото след едно лекарство, това лекарство е погрешно! Първото подобрение на едно хомеопатично лекарство е общото усещане за благополучие, "well-being".

За по-нататъшно разбиране на хомеопатичното лечение четете следващата публикация " Шифърът на Леонардо".