АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА - Пътуване на болестта

Ханеман започва Органона със следното изречение:
Висшата и единствена мисия на лекаря е да възстанови здравето на болния, което се и нарича излекуване.
Думата „възстанови“ съдържа в смисъла си движение, отклонение от едно начално състояние на здраве към друго, по-далеч от здравето състояние. Това говори, че болестните съществуват като един процес, развиват се и минават в различни стадии. Посоките са само две, на подобряване на общото здраве или на влошаването му.
Всяка болест остра или хронична, когато се лекува, трябва да премине през определена последователност на проява и изчезване на симптоми. Например, една остра астма в процеса на лекуване ще мине през суха кашлица, последвана от кихане или хрема и накрая ще завърши със сърбеж по кожата. И при хроничните случаи ще се наблюдава същият обратен ход от симптоми.
Всички реакции в нашето тяло са свързани на всички нива: клетъчни, тъканни, органи и системи и умственото ниво включително.

Ако се лекува само част от това Цяло, симилимумът просто ще отстрани симптомите без да се стигне до излекуване. Симилимумът или правилното лекарство трябва да включва важните симптоми и реакции , показани от индивида в различни аспекти. Напр. при пациент с исхемична болест на сърцето ако се предпише лекарство само върху умствената му картина, притеснението или тревожността ще се намалят, но атеросклерозата няма да премине през обратно развитие. Той ще каже, че е по-добре и ще напредне към масивен инфаркт.
Ако лекарството е подобно само на физическите симптоми без да покрива умствените, действието пак е частично. Напр. при туберкулозен пациент ще изчезнат симптомите на туберкулозата, а ще се появи шизофрения като резултат от потискането, болестта прогресира от тялото към ума.
Ако лекарството е подобно само на общите симптоми и не покрива физическите и умствените, то ще има само временно въздействие и ще доведе до влошаване на вече съществуващите симптоми.

Банално казано, но животът може да се нарече и движение, пътуване на една единна болест всред тази вселена - човека, един влак, който обикаля и спира на различни места:ту в един момент ще изплаче от обида, ту в друг момент ще се обади от принудителното спиране на артритно коляно, ту носът ни ще изкиха от пролетта...Важна е посоката!