СЪНИЩАТА НА ЗАБРАВЕНОТО ДЕТЕ

Избирам това заглавие, защото звучи достатъчно лунно: сънищата, детето, а и достатъчно слънчево: чистотата на детското възприятие и накрая достатъчно хомеопатично: сънищата на забравеното от нас и в самите нас дете, което сме приспали с измислици и бягства поради страх и към които хомеопатът ни насочва.
Нека се настроим с Дейвид Ланц:



Доброто винаги започва с микроскопичните работи.
Доброто е един жив процес на Битието.
Човекът на новата култура е, който прави добро. Самовъзпитанието му седи в правенето на добро. От това зависят неговите дарби, здраве, материалното му състояние, живота му.

Какво обаче значи да правиш добро: да си едно слънце, една луна и една отрова!

Да носиш топлина и светлина на хората, да внасяш малки идеи, които довеждат до трайни промени; въпросчета, които събуждат дълго търсене и докато човек го прави, започва да разбира проблемите си.Започва да търси източник на информация да си изясни какво се случва с него, което е движение към по-светли територии, защото се приближава до някакъв ред след първоначалното объркване от дадено страдание. Това неизбежно донася надежда, която стопля след страхове и отчаяния, защото на светло се вижда, че светът все пак е на добрите, накрая всеки иска да се квалифицира като такъв, независимо от парадоксалните методи, които използува. А го прави така пак поради малкото светлина в себе си. Накрая всичко става добре, защото в природата нещата се наместват, колкото и да им пречат хората.

Да носиш грижа и подкрепа с майчинска търпеливост и отстъпчивост, защото всеки дошъл до теб е в положението на дете, чакащо да получи една липса, защото е забравил, че всяка липса е илюзия.

Може ли да липсва нещо, когато има един истински часовник, който не се разваля никога и отмерва точния час на всяко събитие под небето, ние просто не знаем програмата и в това е вкусът на живота, но са нужни години и сълзи, докато доловим, че нетърпението е от непознаване на този часовник.

Ако даваш добро в малки дози, отмерени според отправения към нас зов, добро е доброто; ако обаче прекалиш в даването на добро, то става отрова.

Така е в лечението – малкото лекува, многото убива; за да лекува една билка, тя трябва да е отровна. И ако в твоята любов няма отрова, не можеш да лекуваш хората. Ако твоята любов не поправя този, който обичаш, не го прави по-добър, не можеш да си лекар. Любовта трябва да съдържа най-голямата отрова. И само любовта може да се справи с тази отрова. Нейната критика е нежна, силно разредена с мекота, хомеопатични дози използува любовта. Ако ти се иска да кажеш обидна дума някому и го направиш хомеопатично, ти си отправил нежна критика и човекът сам достига до грешката си.
С други думи хомеопатията може да се нарече микстура от злато+сребро+отрова в микроскопични дози. Защото в хода на лечението човек се освобождава от рушителните модели на мислене, разбира по нов начин обкръжението и постъпките си, взема решения в тон с космическия ритъм, излиза от тъмните си псевдоспасителни ъгли, където се е крил и заблуждавал с поколения; открива и опознава себе си, удивен колко е висока истинската му стойност, колко е блестящ неговият ум, ангажиран в проява на благородни пориви. Лъсва нечие чисто злато!

Колко е лесно да се забравят обидите, да се прости и да се продължи напред, защото толкова много работа ни чака, когато сме здрави! Не можеш да си здрав, ако не носиш топлина и светлина като слънцето.
Хомеопатичното лекарство зараства душевните рани от детсвото и този, който продължава да преживява старите си огорчения на забравено и безпомощно дете, втренчено в погрешната посока за подкрепа. Неусетно започва да става сам той подкрепа и грижа за близките си и компенсаторните интровертни механизми отпадат като ненужни. Защото първо върви даването, след него идва получаванито на ласка и обич, но за това пак е нужно да има зрялост.Който иска съзнателно да се лекува, трябва да стане една луна, сам да се превърне в грижа и подкрепа за своя свят.

Хомеопатичното лекарство ще му даде силата отвътре да направи това като естествен, ей така от само себе си случващ се процес. Ако си малко дете, лекарството ще ти спести време в препъващи страхове и преспиващи бъдещи фиксираности.
Хомеопатичното лекарство е нещо много, много малко, няколко атомчета от есенциалната сила на някое цвете, отровно биле, отровен камък. Малко, но силно, защото съдържа чистотата на освободената от лъжа и примеси истина. Тя е златна на цвят, отразява на 100 % всичко, което й е подарено като светлина, не оставя нищо за себе си. За да ни предаде урока на пълната отдаденост. Едно море може да се напълни, само след като се изпразни.

ХОМЕОПАТИЯТА Е МУЗИКА

Мислех си вчера за Дейвид Ланц, че е написал над 50 албума, това са десетки и стотици песни и се опитвах да си представя що за чудо е това! Толкова мелодии и всяка със собствен образ и въздействие! И докато се опитвах да си го обясня с наличните си сетива, ми кацна следната идея: ами хомеопатът? Не е ли всеки пациент една песен, всеки един случай не е ли солово изпълнение на жизнената му сила?
Нека чуем това, нарича се " Дъжд - 8 дни в седмицата"


Идва някой при хомеопата и заразказва своята история: случи ми се това, онова... почувствувах това, после направих така...рисувайки картина след картина, изливащ потока на своите преживявания като дъжд: ту вълнуващ и пороен, ту кротък и тих, ту като изгарящо очакване след дълга суша.Появяват се тема след тема и всяка на нейния си тон. Накрая се долавя една особена мелодия, модел на повтарящи се случки и реакции, мисли и грешки.Болките и страданията се появяват по определен за този човек начин, през определени часове или дни, тялото му заема определена поза от болките, гласът му стене или моли за облекчение или мърмори и упреква, или е слаб, повтарящ една и съща дума...Всичко това прави ритъма на неговото същество, който ритъм прониква целия му живот в здраве и болест.Неговият типичен ритъм, неговата типична мелодия.Ако всичко е музика, защо да не са и болестите?
Композиторът е самата Природа, човекът е певецът, тялото с милионите си клетки е оркестърът.
Хомеопатът е слушателят, публиката. Концертът трае осем дни в седмицата!

ЕДНО РАЗЛИЧНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Хомеопатията е лечение с енергията на веществата от природата, от околния минерален, растителен и животински светове.

Тази енергия се пренася от водна молекула, която има памет. Водната молекула носи отпечатък от веществото, спомен от него, неговия принцип на действие. Когато тази молекула влезе в организъм, тя внася енергиен тласък.

На този тласък по закона  сила-антисила организмът отговаря със собствен "анти-тласък".

Колкото е по-силен стимулът, толкова е по-силен отговорът и в това се състои прочутата стимулация на имунната система. Съществото има силата да се справи с болестта. За да се случи всичко това, енергията на лекарството трябва да е най-подобна до тази на съществото, за да резонират и да започне процесът. Съществото и лекарството трябва да зазвучат подобно, за да се случи излекуването. А то пък е с други думи хармонизиране с околната среда, защото, както вече казах, лекарствата произлизат от нея. Лекуването е хармонизиране със средата, тя вече не се възприема като враждебна и стресогенна, защото сме в един оркестър с нея.
               

Чуйте сега това:




Точно както следват отделните фрагменти на тази мелодия, точно така става при лечението с хомеопатия. Невидимо, но безгрешно окуражената жизнената сила обикаля цялото същество и поправя всяка клетка и всеки атом, които трептят с честотата на лекарството.
Чуйте сега това:

Това е оратория от Хендел, която се състои от две части. Нарича се "Триумфът на времето и истината". Първата част е вокал и инструменти, които като че ли предизвикателно и интензивно се разговарят, цигулките са хомеопатичното лекарство, енергийните тласъци, на които отговаря жизнената сила или вокалът. Бурен звучи техният диалог, защото бързо и за дни се преживяват симптоми, които са владеели с години и поколения човека. Ние го наричаме лечебна криза. Втората част е спокойна и ведра, каквато е тишината, когато организмът е здрав, възстановен. Тишината, когато всеки си е на мястото.
Триумфът на времето и истината може да бъде едно определение за хомеопатията - възстановяването на здравето следва свое собствено време, не с време се измерва ефектът от лекарството, а с всички настъпили оздравителни промени в нас, които могат да се случат след незабележимо дълъг срок. Ако днес сме се лекували за ендокринно заболяване, а след месеци повишим кръвното си налягане, а след още месеци се появи стара и забравена екзема, това означава, че сме в посоката на собственото си излекуване и тази е истината, която ни устройва, а не преброяването на дните. И никак не е бавна хомеопатията, защото ние сме една неповторима в цялата природа сложна машинария, чиято погрешна програма трябва да се коригира и тази корекция да се предаде от клетка на клетка - е, бавно ли ни изглежда сега?

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕКАРСТВО

Лечебният процес не е просто изчезване на един симптом, то е низ от случки по тялото, в емоционалното и умственото нива.
Приемане на хомеопатично лекарство води до следните събития:
- засилване на очистващите функции на кожа, бъбреци и дефекация
- поява на симптоми, подобни по вид, орган, често по-интензивни от съществуващите вече у пациента болестни оплаквания
- подобряване на тези оплакванията в посока от горе надолу/глава към крайници/; от по-важен за живота към по-маловажен орган; от по-вътрешен орган към по-повърхностен; от центъра на тялото към неговата периферия; от последното хронологично заболяване към по-назад във времето такова; от най-рушителното за живота и здравето заболяване към по-малко вредното такова /миазъм/
Лечението е успешно, ако след началното влошаване настъпи трайно подобрение и възстановяване на здравето. Същото важи за общото състояние, изразяващо се в :
- подобрена енергия
- лесно заспиване и спокоен сън с бодрост сутрин, без сънища или с тема от ежедневието без кошмари и нереалности или повтарящи се теми
- редовна ежедневна дефекация и уриниране,
- пот с поносима миризма
- оптимален апетит за типичните за човека храни, с наслада и ситост, без трудност в контрола на количество
- повишена поносимост към метеорологични условия, слънце, лунни фази
- намалена чувствителност на емоции
- омекотяване на характер
- подобряване на страхове
- всички телесни функции следва да възвърнат един оптимум според възрастта на пациента
- на психоемоционално ниво се случва желание за работа /игра при децата/, повишена издръжливост при работа, градивни и положителни събития в живота.
Здравето е бърза адаптация, бързо възстановяване, без трайна декомпенсация спрямо стресовете в живота.
Това лекарство ще представлява най-подобната на пациента енергия, която внесена в него, да резонира с неговата собствена енергия и така ще я стимулира. Стимулираната жизнена сила задвижва потоците на изчистване в тялото, това се извършва чрез урината, дефекацията и потта през кожата. Токсините се отвеждат навън чрез т.н. градиенти на очистване. Те са три вида: концентрационен градиент, осмотичен градиент и електрически потенциален градиент. Хомеопатичните лекарства нагласят електрическия потенциал така, че потенциалът вътре/мозък/ е по-висок и този на кожата е по-нисък. Така токсините започват да излизат в посока навън.Те се движат от горе на долу, отвътре навън и от по-важен към по-маловажен орган, като отвеждат токсините извън тялото. За да завърши неспиран този процес, кожата трябва да бъде суха,т.е. ненамазана с нищо, защото електрическият потенциал на нейната повърхност движи навън тези потоци и върши своята екскреторна,освобождаваща функция чрез изпотяване и обриви. Това се блокира от мазила, дезодоранти, пудри, кремове и връща токсините към бъбреци, дробове, кости или откъдето са тръгнали.Тези реакции на очистване имат вид на обилна пот, диария, обриви, зачестено уриниране.
Освен симптомите на очистване приетото лекарство предизвиква и преходни симптоми по органи и системи, които са характерни за спектъра на действие на това лекарство.А
ако те са подобни с оплакванията на пациента, това е най-вероятното негово лекарство. Този период се нарича лечебна криза. Правилно е онова лечение, което предизвиква известно влошаване в началото и последващо го подобряване на болестта. Дължи се на освобождаване на токсините от стимулираната жизнена сила. Лечение, което води до първоначално подобрение с последващо влошаване е с потискащо действие и следва да се коригира. Не само хомеопатията, но и всяко лечение и начин на живот, начин на мислене и начин на чувстване, които водят до първоначално влошаване на наличен симптом с последващо подобрение – е правилен начин на лечение. Защото в природата съществува ритъм, който се изразява в две последващи едно след друго течения: положителното се следва от отрицателно, отрицателното от положително; навън-навътре, нагоре-надолу, вдишване-издишване, такт на природата.
Затова се казва, че нещата са добри, свършват ли добре.

АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА - Пътуване на болестта

Ханеман започва Органона със следното изречение:
Висшата и единствена мисия на лекаря е да възстанови здравето на болния, което се и нарича излекуване.
Думата „възстанови“ съдържа в смисъла си движение, отклонение от едно начално състояние на здраве към друго, по-далеч от здравето състояние. Това говори, че болестните съществуват като един процес, развиват се и минават в различни стадии. Посоките са само две, на подобряване на общото здраве или на влошаването му.
Всяка болест остра или хронична, когато се лекува, трябва да премине през определена последователност на проява и изчезване на симптоми. Например, една остра астма в процеса на лекуване ще мине през суха кашлица, последвана от кихане или хрема и накрая ще завърши със сърбеж по кожата. И при хроничните случаи ще се наблюдава същият обратен ход от симптоми.
Всички реакции в нашето тяло са свързани на всички нива: клетъчни, тъканни, органи и системи и умственото ниво включително.

Ако се лекува само част от това Цяло, симилимумът просто ще отстрани симптомите без да се стигне до излекуване. Симилимумът или правилното лекарство трябва да включва важните симптоми и реакции , показани от индивида в различни аспекти. Напр. при пациент с исхемична болест на сърцето ако се предпише лекарство само върху умствената му картина, притеснението или тревожността ще се намалят, но атеросклерозата няма да премине през обратно развитие. Той ще каже, че е по-добре и ще напредне към масивен инфаркт.
Ако лекарството е подобно само на физическите симптоми без да покрива умствените, действието пак е частично. Напр. при туберкулозен пациент ще изчезнат симптомите на туберкулозата, а ще се появи шизофрения като резултат от потискането, болестта прогресира от тялото към ума.
Ако лекарството е подобно само на общите симптоми и не покрива физическите и умствените, то ще има само временно въздействие и ще доведе до влошаване на вече съществуващите симптоми.

Банално казано, но животът може да се нарече и движение, пътуване на една единна болест всред тази вселена - човека, един влак, който обикаля и спира на различни места:ту в един момент ще изплаче от обида, ту в друг момент ще се обади от принудителното спиране на артритно коляно, ту носът ни ще изкиха от пролетта...Важна е посоката!

АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА 6 - Мизъм

Това е преобладаващото предразположение, което определя вид, скорост, дълбочина и вид на увреждането на функционално или структурно нива.Когато една клетка е наранена, тя прави революция! Тази революция протича в три степени: първо настава възпалението като защита и ремонт. Ако нараняващият фактор не се обезвреди с възпалението, то възпалението се превръща в индурация, надебеляване на тъканта. Ако това пак не обезврежда вредящия фактор, тялото включва разрушаване на болната част, но запазване на останалото цяло. Така един тумор или язва са резултат от такъв процес.

Генетиката определя миазъма. Гените определят способността на всеки индивид да посреща предизвикателствата на външната среда, вкл. и тези, които правят болести.
Всеки човек се държи според неговата генетична особеност и характер. Болестите могат да се считат като резултат от взаимодействието на генетичната природа на човека със средата.

Псора, сикоза и сифилис са имената, дадени от Ханеман, за означаване трите вида програми, с които организмът реагира.Така болестта е от една страна резултат на взаимодействие между среда и организъм, а от друга е форма на защита.

Болестта е форма на отлагане на мигновеното унищожаване.

ЕМБРИОЛОГИЯ И ХОМЕОПАТИЯ

Когато нечий ключ щракне и се отвори вратата, добър е този ключ. Той може да е супер модерен, може да е древен и на пръв поглед недодялан, но щом светлината безпрепятствено влиза, този е правилният начин.
Целият човешки живот се ниже от едно оплакване на друго на трите нива: в мисли, в чувства и в тяло и всеки път се търси онова разрешение, което да "заключи" днешната болка и ние да си вървим нататък.
Всеки човек търси, намира, ползува и хвали, опира се и се утешава с различни, индивидуални за него помощи и лечения. Някои хора искат нещо веднага и за кратко, други искат лек за вечни времена, философски погледнато ще кажем, че е важно човекът да е доволен. Но хомеопатът не винаги е доволен, когато пациентът се хвали. Защото не от песимизъм е болно окото на лекаря, а от прозорливостта да се разбират случките по тяло, душа и ум на пациента. Защото по херметичния закон:"Всичко, което става отвътре, става и отвън и обратно". Хомеопатията дава принципите за преценка доколко е здрав или болен човекът в своите мисъл, чувства и тяло.Отправната точка в тази преценка е учението за миазмите, открито от Ханеман.

Всеки открива топлата вода сам за себе си,но ако изворът е наблизо, направо да почерпим знание от него. Това е д-р Прафул Виджейакар от Индия, чиято умна глава е създала метода Прогностична хомеопатия, PREDICTIVE HOMEOPATHY.

За да разберем процеса на живота, ние трябва да видим как човешкото същество нараства вътре в тялото, което е ембриология.

Трябва да знаем нормалното функциониране на човешкото тяло, физиологията, управлението и формирането на структура и функция, генетика, процесите на защита и имунитет, човешка биохимия, емоциите, значението на ендокринологията, приложението на физиогномията, графологията, френологията и др. Това знание ще ни помогне да намерим вярното лекарство, което пък ще ни покаже закона на Херинг
.Хомеопатията не е чудо; това е наука.

Човекът е направен от 3 зародишни слоя - ectoderma, endoderma u mesoderma.
Ектодермата е най-отвън, ендодермата отвътре, мезодермата между тях. Ектодермата образува външна тръбичка, ендодермата образува вътрешна тръбичка, мезодермата се нагъва.От ектодермата се образува епидермиса, конюнктивата, роговицата, епителът, космите, устните, бузите, венците - външните части.
Втори слой, ендодерма, дава начало на епитела на дихателната, гастроинтестиналната и долната трета част на уринарните пътища, епитела, но не и паренхима.
Третият по-дълбок слой е мезодермата. Той е разделен на две части.
Четвъртият слой дава начало на всички важни органи:сърце, сърдечносъдова сестема, бъбреци...
Между втория и третия слой е съединителната тъкан, тук са кости, хрущяли, дерма или кръвта - тя съединява всички органи.
Петият слой изгражда нервно-ендокринната система. Клетките на невро-ендокринната система са със смесен произход, някои са от ектодермата, някои от ендодермата, някои от мезодермата.Всичките тези три са смесени тук и имат различен произход. Ендокринните клетки на APUD системата, щитовидната жлеза, панкреасът, надбъбреците, яйчниците, тестисите, меланоцитите са тук. Това е важно, защото при случай на диабет и след лечението му, ако кръвната захар спада, а човекът развива гуша, това е лошо развитие. Ако пациент с гуша се лекува и развие депресия или питуитарен аденом, това отново е лош лечебен резултат.

Това показва къде сме започнали лечението и къде сме в този момент. Ако при пациент с гуша се подобрява, а кръвната захар се покачва, това е вярната посока и трябва само да чакаме и наблюдаваме. Не трябва да сменяме лекарството.
Шестият слой е нервната система.
Седмият слой е генетичният код на клетката.Така, че ако една болест тръгне от ектодермата, мине през мезодермата и накрая завърши в промяна на генетичния код, това е болест от седмия слой.Тя може да причини смърт, разрушаване, всички автоимунни болести, рак, и др. са тук - всички рушителни болести.И така, ако лекуваме случай на болест на съединителната тъкан и тя отиде към ендодермата и накрая към кожата, това е добър резултат.Ако някой със сърдечен проблем получи ставни болки, това е много добре.Но ако някой със сърдечен проблем получи диабет, това е лошо. Ако болен от диабет получи тремор или невралгия, това пак е лошо.
Невроектодермата и ектодермата се срещат чрез прохордалната пластинка.От нея се образува главата, след това гръбначният мозък, растежът започва от главата към опашката, от горе надолу, от центъра към периферията и накрая кожата. Първо главата, после нервната система, APUD системата, след това мезодермалните органи, после костите и мускулите и накрая кожата.
В човешкото тяло има три морфогенетични градиента, които доставят храна, елеминират токсините и подпомагат растежа. Те се движат отгоре надолу, от по-важни към по-маловажни органи, от центъра към периферията и от вътре навън.
Това звучи като закона на Херинг за посоката на излекуване в хомеопатията.Означава, че стимулацията на тези градиенти носи здраве и растеж. Те отиват към кожата. Те са пасивни и не изразходват енергия. Така, че подпомагат живота. Животът и болестта да противоположни един на друг. Болестта се опитва да завърши живота,от тук следва, че всички токсини ще се движат в противоположна посока на посоката на морфогенетините градиенти.

Хомеопатичните лекарства подпомагат тези градиенти, които отстраняват токсините в определена посока.

За което е достатъчна една единствена доза хомеопатично лекарство! 

И когато този процес на лекуване започне и градиентите се движат надолу към кожата, тогава се появяват обриви или лека диария.И понеже това не изисква енергия, винаги, когато има слабост в тялото след едно лекарство, това лекарство е погрешно! Първото подобрение на едно хомеопатично лекарство е общото усещане за благополучие, "well-being".

За по-нататъшно разбиране на хомеопатичното лечение четете следващата публикация " Шифърът на Леонардо".