14 април 2011 г.

ЕМБРИОЛОГИЯ И ХОМЕОПАТИЯ


Когато нечий ключ щракне и се отвори вратата, добър е този ключ. Той може да е супер модерен, може да е древен и на пръв поглед недодялан, но щом светлината безпрепятствено влиза, този е правилният начин.
Целият човешки живот се ниже от едно оплакване на друго на трите нива: в мисли, в чувства и в тяло и всеки път се търси онова разрешение, което да "заключи" днешната болка и ние да си вървим нататък.
Всеки човек търси, намира, ползува и хвали, опира се и се утешава с различни, индивидуални за него помощи и лечения. Някои хора искат нещо веднага и за кратко, други искат лек за вечни времена, философски погледнато ще кажем, че е важно човекът да е доволен. Но хомеопатът не винаги е доволен, когато пациентът се хвали. Защото не от песимизъм е болно окото на лекаря, а от прозорливостта да се разбират случките по тяло, душа и ум на пациента. Защото по херметичния закон:"Всичко, което става отвътре, става и отвън и обратно". Хомеопатията дава принципите за преценка доколко е здрав или болен човекът в своите мисъл, чувства и тяло.Отправната точка в тази преценка е учението за миазмите, открито от Ханеман.
Всеки открива топлата вода сам за себе си,но ако изворът е наблизо, направо да почерпим знание от него. Това е д-р Прафул Виджейакар от Индия, чиято умна глава е създала метода Прогностична хомеопатия, PREDICTIVE HOMEOPATHY.
За да разберем процеса на живота, ние трябва да видим как човешкото същество нараства вътре в тялото, което е ембриология.
Трябва да знаем нормалното функциониране на човешкото тяло, физиологията, управлението и формирането на структура и функция, генетика, процесите на защита и имунитет, човешка биохимия, емоциите, значението на ендокринологията, приложението на физиогномията, графологията, френологията и др. Това знание ще ни помогне да намерим вярното лекарство, което пък ще ни покаже закона на Херинг
.Хомеопатията не е чудо; това е наука.
Човекът е направен от 3 зародишни слоя - ectoderma, endoderma u mesoderma.
Ектодермата е най-отвън, ендодермата отвътре, мезодермата между тях. Ектодермата образува външна тръбичка, ендодермата образува вътрешна тръбичка, мезодермата се нагъва.От ектодермата се образува епидермиса, конюнктивата, роговицата, епителът, космите, устните, бузите, венците - външните части.
Втори слой, ендодерма, дава начало на епитела на дихателната, гастроинтестиналната и долната трета част на уринарните пътища, епитела, но не и паренхима.
Третият по-дълбок слой е мезодермата. Той е разделен на две части.
Четвъртият слой дава начало на всички важни органи:сърце, сърдечносъдова сестема, бъбреци...
Между втория и третия слой е съединителната тъкан, тук са кости, хрущяли, дерма или кръвта - тя съединява всички органи.
Петият слой изгражда нервно-ендокринната система. Клетките на невро-ендокринната система са със смесен произход, някои са от ектодермата, някои от ендодермата, някои от мезодермата.Всичките тези три са смесени тук и имат различен произход. Ендокринните клетки на APUD системата, щитовидната жлеза, панкреасът, надбъбреците, яйчниците, тестисите, меланоцитите са тук. Това е важно, защото при случай на диабет и след лечението му, ако кръвната захар спада, а човекът развива гуша, това е лошо развитие. Ако пациент с гуша се лекува и развие депресия или питуитарен аденом, това отново е лош лечебен резултат.

Това показва къде сме започнали лечението и къде сме в този момент. Ако при пациент с гуша се подобрява, а кръвната захар се покачва, това е вярната посока и трябва само да чакаме и наблюдаваме. Не трябва да сменяме лекарството.
Шестият слой е нервната система.
Седмият слой е генетичният код на клетката.Така, че ако една болест тръгне от ектодермата, мине през мезодермата и накрая завърши в промяна на генетичния код, това е болест от седмия слой.Тя може да причини смърт, разрушаване, всички автоимунни болести, рак, и др. са тук - всички рушителни болести.И така, ако лекуваме случай на болест на съединителната тъкан и тя отиде към ендодермата и накрая към кожата, това е добър резултат.Ако някой със сърдечен проблем получи ставни болки, това е много добре.Но ако някой със сърдечен проблем получи диабет, това е лошо. Ако болен от диабет получи тремор или невралгия, това пак е лошо.
Невроектодермата и ектодермата се срещат чрез прохордалната пластинка.От нея се образува главата, след това гръбначният мозък, растежът започва от главата към опашката, от горе надолу, от центъра към периферията и накрая кожата. Първо главата, после нервната система, APUD системата, след това мезодермалните органи, после костите и мускулите и накрая кожата.
В човешкото тяло има три морфогенетични градиента, които доставят храна, елеминират токсините и подпомагат растежа. Те се движат отгоре надолу, от по-важни към по-маловажни органи, от центъра към периферията и от вътре навън.
Това звучи като закона на Херинг за посоката на излекуване в хомеопатията.Означава, че стимулацията на тези градиенти носи здраве и растеж. Те отиват към кожата. Те са пасивни и не изразходват енергия. Така, че подпомагат живота. Животът и болестта да противоположни един на друг. Болестта се опитва да завърши живота,от тук следва, че всички токсини ще се движат в противоположна посока на посоката на морфогенетините градиенти.

Хомеопатичните лекарства подпомагат тези градиенти, които отстраняват токсините в определена посока.

За което е достатъчна една единствена доза хомеопатично лекарство! 

И когато този процес на лекуване започне и градиентите се движат надолу към кожата, тогава се появяват обриви или лека диария.И понеже това не изисква енергия, винаги, когато има слабост в тялото след едно лекарство, това лекарство е погрешно! Първото подобрение на едно хомеопатично лекарство е общото усещане за благополучие, "well-being".

За по-нататъшно разбиране на хомеопатичното лечение четете следващата публикация " Шифърът на Леонардо".

Няма коментари:

Публикуване на коментар