СЪНИЩАТА НА ЗАБРАВЕНОТО ДЕТЕ

Избирам това заглавие, защото звучи достатъчно лунно: сънищата, детето, а и достатъчно слънчево: чистотата на детското възприятие и накрая достатъчно хомеопатично: сънищата на забравеното от нас и в самите нас дете, което сме приспали с измислици и бягства поради страх и към които хомеопатът ни насочва.
Нека се настроим с Дейвид Ланц:



Доброто винаги започва с микроскопичните работи.
Доброто е един жив процес на Битието.
Човекът на новата култура е, който прави добро. Самовъзпитанието му седи в правенето на добро. От това зависят неговите дарби, здраве, материалното му състояние, живота му.

Какво обаче значи да правиш добро: да си едно слънце, една луна и една отрова!

Да носиш топлина и светлина на хората, да внасяш малки идеи, които довеждат до трайни промени; въпросчета, които събуждат дълго търсене и докато човек го прави, започва да разбира проблемите си.Започва да търси източник на информация да си изясни какво се случва с него, което е движение към по-светли територии, защото се приближава до някакъв ред след първоначалното объркване от дадено страдание. Това неизбежно донася надежда, която стопля след страхове и отчаяния, защото на светло се вижда, че светът все пак е на добрите, накрая всеки иска да се квалифицира като такъв, независимо от парадоксалните методи, които използува. А го прави така пак поради малкото светлина в себе си. Накрая всичко става добре, защото в природата нещата се наместват, колкото и да им пречат хората.

Да носиш грижа и подкрепа с майчинска търпеливост и отстъпчивост, защото всеки дошъл до теб е в положението на дете, чакащо да получи една липса, защото е забравил, че всяка липса е илюзия.

Може ли да липсва нещо, когато има един истински часовник, който не се разваля никога и отмерва точния час на всяко събитие под небето, ние просто не знаем програмата и в това е вкусът на живота, но са нужни години и сълзи, докато доловим, че нетърпението е от непознаване на този часовник.

Ако даваш добро в малки дози, отмерени според отправения към нас зов, добро е доброто; ако обаче прекалиш в даването на добро, то става отрова.

Така е в лечението – малкото лекува, многото убива; за да лекува една билка, тя трябва да е отровна. И ако в твоята любов няма отрова, не можеш да лекуваш хората. Ако твоята любов не поправя този, който обичаш, не го прави по-добър, не можеш да си лекар. Любовта трябва да съдържа най-голямата отрова. И само любовта може да се справи с тази отрова. Нейната критика е нежна, силно разредена с мекота, хомеопатични дози използува любовта. Ако ти се иска да кажеш обидна дума някому и го направиш хомеопатично, ти си отправил нежна критика и човекът сам достига до грешката си.
С други думи хомеопатията може да се нарече микстура от злато+сребро+отрова в микроскопични дози. Защото в хода на лечението човек се освобождава от рушителните модели на мислене, разбира по нов начин обкръжението и постъпките си, взема решения в тон с космическия ритъм, излиза от тъмните си псевдоспасителни ъгли, където се е крил и заблуждавал с поколения; открива и опознава себе си, удивен колко е висока истинската му стойност, колко е блестящ неговият ум, ангажиран в проява на благородни пориви. Лъсва нечие чисто злато!

Колко е лесно да се забравят обидите, да се прости и да се продължи напред, защото толкова много работа ни чака, когато сме здрави! Не можеш да си здрав, ако не носиш топлина и светлина като слънцето.
Хомеопатичното лекарство зараства душевните рани от детсвото и този, който продължава да преживява старите си огорчения на забравено и безпомощно дете, втренчено в погрешната посока за подкрепа. Неусетно започва да става сам той подкрепа и грижа за близките си и компенсаторните интровертни механизми отпадат като ненужни. Защото първо върви даването, след него идва получаванито на ласка и обич, но за това пак е нужно да има зрялост.Който иска съзнателно да се лекува, трябва да стане една луна, сам да се превърне в грижа и подкрепа за своя свят.

Хомеопатичното лекарство ще му даде силата отвътре да направи това като естествен, ей така от само себе си случващ се процес. Ако си малко дете, лекарството ще ти спести време в препъващи страхове и преспиващи бъдещи фиксираности.
Хомеопатичното лекарство е нещо много, много малко, няколко атомчета от есенциалната сила на някое цвете, отровно биле, отровен камък. Малко, но силно, защото съдържа чистотата на освободената от лъжа и примеси истина. Тя е златна на цвят, отразява на 100 % всичко, което й е подарено като светлина, не оставя нищо за себе си. За да ни предаде урока на пълната отдаденост. Едно море може да се напълни, само след като се изпразни.