Мислех си вчера за Дейвид Ланц, че е написал над 50 албума, това са десетки и стотици песни и се опитвах да си представя що за чудо е това! Толкова мелодии и всяка със собствен образ и въздействие! И докато се опитвах да си го обясня с наличните си сетива, ми кацна следната идея: ами хомеопатът? Не е ли всеки пациент една песен, всеки един случай не е ли солово изпълнение на жизнената му сила?
Нека чуем това, нарича се " Дъжд - 8 дни в седмицата"
Идва някой при хомеопата и заразказва своята история: случи ми се това, онова... почувствувах това, после направих така...рисувайки картина след картина, изливащ потока на своите преживявания като дъжд: ту вълнуващ и пороен, ту кротък и тих, ту като изгарящо очакване след дълга суша.Появяват се тема след тема и всяка на нейния си тон. Накрая се долавя една особена мелодия, модел на повтарящи се случки и реакции, мисли и грешки.Болките и страданията се появяват по определен за този човек начин, през определени часове или дни, тялото му заема определена поза от болките, гласът му стене или моли за облекчение или мърмори и упреква, или е слаб, повтарящ една и съща дума...Всичко това прави ритъма на неговото същество, който ритъм прониква целия му живот в здраве и болест.Неговият типичен ритъм, неговата типична мелодия.Ако всичко е музика, защо да не са и болестите?
Композиторът е самата Природа, човекът е певецът, тялото с милионите си клетки е оркестърът.
Хомеопатът е слушателят, публиката. Концертът трае осем дни в седмицата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар