MIASMATIC CHART OF SUPPRESSION

ЖИВА ХОМЕОПАТИЯ

ЖИВА ХОМЕОПАТИЯ

                      Посвещавам на Албена, която ме вдъхнови!

Как разбираме дали хомеопатичното лекарство не е точното?

Темите, с които се занимава хомеопатията, са точно толкова разнообразни, колкото са живите клетки под небето,

колкото са живите хора под небето, и още мнооого по толкова!

Те възникват от ежедневието, от някой миг, в който мисълта ни се докосва до "медицинска" тема и в зависимост от нашата натура са източник на безпокойство; страх да не е някоя болест на щитовидната ни жлеза; увереност, че сме вече болни от лоша болест, натраплив страх, който ни изпълва с паника и арестува нашия ум, чувства и действия.

Новост за хората на планетата е да свързват болката в орган с мисълта си, чувствата си и начина си на  живот.

Направо е сюрприз да кажем на някого, че е симптом, например, да попадаш все в любовен триъгълник!

Или пък че се разболяваш след скандал, че след грубостта на шефа ти те хваща ангина.

100% симптом е, че искаш нещо, после го отхвърляш, защото вече не знаеш дали вече го искаш и така го откарваш до над средна възраст! 

Докато някой хомеопат те изправи пред тази твоя черта. И ти разбереш, че понеже е така, си постъпил еди как си, казал си еди какво си и след време се сдобиваш с болест, която един лекар ти казва, че я имаш, друг, че я нямаш, ти искаш да се лекуваш, ама ако се излекуваш, няма да ти дават болнични и не е съвсем май  добре. И болестта ту се обади, ту млъкне.

Симптом е честата смяна на настроения. Симптом е да желая да го смачкам този дребния... Симптом е да имам чувството, че ме гледат, че ме обсъждат. Симптом е, че се затварям, като страдам, млъквам и бягам.

Традиционната медицина е направила няколко на брой отделни специалности за страданията. Хомеопатичната медицина ги е събрала в едно. Неделимо. Интегрирано.

За нея цялото има три части - ум, емоции и тяло и всяка част си има своите симптоми.

Но болест на едната част задължително поражда болест и на другите две. Ако се опасявам, че тази година имах много работа, нов шеф, който ме навикваше и ми правеше забележки,

аз се притеснявах от това и все исках да се обясня, че не е прав, но не ми достигаше смелост и независимо от времето дали е студено или топло, мен все ме болеше гърлото.

Дали пък нещо не е наред с жлезата ми? Хващах някакви стрептококи, пиех антибиотици и др. Но през отпуската ми беше всичко минало.Тази сюжетна линия звучи оптимистично на хомеопата. Той я нарича ПСОРА. Нивото на здравето е добро. Докато се натиска  чувствителният бутон - чувствителност към забележки, организмът реагира с инфекция, възпаление. Като изчезне дразнителят - критикуващ шеф, здравето е налице.

Но ако съм работила с години под критични снаряди, ако понеделник се е превърнал в стена, наречена " преди и след работа", ако аз често преглъщам, защото усещам сухота в гърлото, поемам въздух, прочиствам глас, за да не се издам, че треперя, вече съм си извадила сливиците, а се сдобивам с диагнозата" хроничен фарингит", който ме тормози от всичко любимо - газирано, студеничка бира, гореща гозба, тогава директно отивам да си проверя щитовидната жлеза. И се сдобивам с гуша! Тази сюжетна линия звучи хронично на хомеопата! Това ниво на здраве той нарича  СИКОЗА, домът на хроничните състояния. Имунната система не сколасва да преработи многократно повтарящия се стрес от критика, като направи ангина, вече се включва друг механизъм, свързан с разрастване на онази тъкан , онзи орган, който е тематично свързан с вида стрес. Проблеми в общуването обикновено засягат гърло и щитовидна жлеза. Опитът да се прикрия чрез прокашляне и скриване на треперещите ми ръце е част от сценария. Или тук независимо дали ще видя днес шефа си или не, дали той ще ме критикува или не, аз от намек ще усещам болка в гърлото. И всеки грип ще се проточва с месеци болно гърло. Острите инфекции се превръщат в начало на продължителни страдания с и без шеф!Минават години, всички свикват с това и онова , и с критикуващи шефове също. Но странно е новото усещане в гърлото ми - винаги, когато се преценява моята работа, имам буца  гърлото.
И никакви въздишки , нито храна не помага. Вече не се страхувам от погледа на шефа си, само си представям как го размазвам от бой. Как се караме и аз му казвам и тая обида и оная... Как му тръшвам вратата и му казвам, че е нищожество. Сънищата ми са изпълнени с насилия, аз трепя, мен ме трепят... Никой не би си помислил, че главата ми е пълна с подобни неща. Освен ако един ден не стоваря една тухла по нашия шеф.  А дотогава ще си пия хапчетата за нерви или за т.н. тиреоидит на Хашимото, лекото напълняване ще се превръща в извънконтролно затлъстяване, косата ми ще пада с коренчетата на космите... и хомеопатът няма да хареса този стадий. Нарича го дори с особено непривлекателното име СИФИЛИС. В този етап имунната ми система не се обажда с инфекции, дори разрастването на тъканта не помага, появяват се усложнения, органите се рушат.ПСОРА, СИКОЗА И СИФИЛИС са имената на три стадия в развитието на всяко едно болестно състояние, можем да ги отнесем и така: остър, хроничен и деструктивен стадий. Това са имената на три програми, генетични предразположения, които ориентират по какъв начин един човек се е разболял, до къде е стигнал днес и каква е прогнозата за утре. Хомеопатите ги наричат миазми. Всеки миазъм има свои симптоми на умствено, емоционално и физическо нива.Хомеопатичното лекарство трябва да извърви обратния път,
т.е. щитовидната жлеза да оздравее, гърлото да боли само при грип и за кратко, няма да има буца, гласът няма да трепери, забележките ще се превърнат за мен в работа, която просто трябва да довърша, а шефът? Е, той май не е искал да ме обиди човекът! 

Ако хомеопатичното лекарство не е излекувало най-тежката патология, тази, която е отишла най-напред, а е излекувало дори много други, но не така тежки оплаквания - ТОВА НЕ Е ТОЧНОТО ЛЕКАРСТВО! Защото след подобрението ще последва влошаване.
  

АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА 8 - Хомеопатичен преглед

За много хора този стол е електрически.Затова са изпълнени с притеснения преди събитието,очакват да бъдат разпитвани, порицани, наказани,а голямата тайна награда е, че прегледът е започнал още от позата на пациента в чакалнята!

Повечето се забавляват на хомеопатичните въпроси, защото често пъти, когато изкажем наглас стресово наше преживяване, то направо ни развеселява. Защото с дистанцията на времето природата е отдалечила от нас болезнеността и си е свършила своята лечебна работа. Пред хомеопата стои въпроса къде точно да я подкрепи и къде точно да не попречи на тази безпогрешна лечителка.

 Страх ме е да не се изпусна!

Ха, сега! И за това ли трябва да говорим! Я да я преценя тази хомеопатка, какво всъщност иска да разбере от мен!

  Когато се разкрива интимната същност на нечия човешка природа, за някои хора е трудно да разберат, че отсреща не стои враг, а съюзник.

Срам ме е.

Каквото и да прави човек, си личи отвън, нима може да се скрие това, което иска да се покаже?

        

ПАМЕТ НА ВОДАТА

 Хомеопатията и други холистични науки, както и традиционната наука доказват, че водата има памет, че притежава способност да пренася енергия и може да помни. Водата задържа информация в себе си. Това има и свой термин - енергийна сигнатура или вибрационен отпечатък.

 Думи, мисли, звуци директно влияят върху водата.

 Японският учен Масару Емото наблюдава ефекта на музиката върху структурата на водата. Той поставя дестилирана вода между две тонколони и след известни часове фотографира кристалите, които се получават след замразяване на водата.

  Водата тук "слуша" Беетховен!

 А тук е "слушала" хеви метъл музика.

Думи, написани върху стъклото на бутилка с вода, предизвикват същия ефект.

 Така изглежда изречението "Аз те обичам".

Това е думата " Вечност".

Това е вода преди да й е "прочетена" молитва.

А това е същата вода след като й е "прочетена" молитва!

Швейцарският химик Луис Рей открива, че  структурата на водородните връзки в хомеопатичните разреждания на разтвор от сол е много различна от водородните връзки на чистата вода.

 Мислехме, че ще е забавно да оспорим хомеопатичната теория", казва Рей. Всяко разреждане било направено по рецептата, спазвана от хомеопатите. Когато Рей сравнил, чрез термолуминесценцията, свръхразредените разтвори на литиевия и натриевия хлорид с подложената на същия процес чиста вода, останал изненадан от резултата. "За наше учудване термолуминесцентните отблясъци на трите разтвора значително се различаваха". Според Рей фактът, че системите на водородните връзки в пробите са различни, показва, че водата действително може да има "памет".

 Масаро Емото открива, че водата образува различни кристални форми под въздействието на различна информация, т.е. 200 години след откриването на хомеопатията като реално действащ метод се намира още едно доказателство за нея. Д-р Емото казва в своята книга "Паметта на водата": съществуването е вибрация. Цялата вселена е вибрация и всяко нещо произвежда своя честота, която е уникална. Този факт означава също, че всичко произвежда звук. Ние не чуваме всеки звук, защото човешкото ухо е способно да чува честоти от 15-20 000Hz. Като е създаден звукът, то има и маестро-слушател, за да го възприема: водата. Водата съвършенно и мигновенно отразява външния свят. Музиката и изречените думи са вибрация. Кристалната структура на водата се повлиява от написаните на хартия думи. Те излъчват уникална вибрация, която водата е способна да разчете, възприема я като вибрация и изразява думата в специфична форма.

Всичко това може да се каже и по друг начин: 200 години след откритието на хомеопатията науката започва да догонва природните чудеса чрез откритията си.

                         ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО 

                 МИАЗМАТИЧНА КАРТА НА ПОТИСКАНИЯТА

Думата шифър означава: разчитам текст, написан с шифър или с непозната азбука. Прен. Разкривам смисъла, същността на нещо,разгадавам. 
Днес шифърът ни ще бъде светофарът!

Колкото и мистериозно да звучи това начало, предстои ни да открием нещо, което е било скрито. Нищо скрито няма в природата, тя е открит наш спътник в живота, достъпен и откровен събеседник, който на мига ни отговаря, когато някъде се появи сигнал в тялото ни, в душата ни, в ума ни. Но нейният език започваме да го разбираме едва, след като изучим нейната азбука.

 Времената, в които живеем се отличават с новаторския си гръм и с бързината на смяна на всичко на всички нива.

Вече всеки почти е чувал за новия холистичен поглед

върху здравето и това, че човекът е свързан с цялата заобикаляща го и проникваща го вселена, наричана с различни имена, но означаваща едно - взаимносвързаност. Човекът, неговото здраве и съдба също участвуват в това хоро, в което никой не може да танцува в стъпка, различна от другите участници в хорото, защото тогава той е просто участник в друго някое хоро.

За повечето от нас минават години, докато разберем, че да играем на хорото на нашата природа е най-здравословното ни биографично постижение. Отнема ни много сълзи, докато разберем, че свободата ни се изразява в това, да разбираме стъпките на нашето хоро и да го играем все по-майсторски, защото само тогава ще можем да се ползуваме от неговият ритъм. Когато ритъмът на нашия начин на мислене, начин на чувствуване и начин на действие съвпадне с ритъма на някакъв елемент от заобикалящата ни природа, тогава сме попаднали в мястото, което физиците наричат резонанс,

а вашият хомеопат симилимум.

И вашето тяло заиграва в лечебната криза, на която се вижда краят и вашата усмивка на него.Защото откриването на вашето хомеопатично лекарство е онзи миг от безкрайния ни път, когато ни е даден шансът меко, без драмата на нови страдания да се простим с погрешните модели на всички наши предци, както и нашите собствени от последните 24 часа.
Защото какво е болестта? Ами всичко това, което сме предизвикали, на фона на това, което сме унаследили.
Хомеопатията е трудна за разбиране с методите на конвенционалната медицина, тя е абстракция в ушите на лекарите. Но щом тази отнесена материя работи в такава конкретна материя като тялото, тогава няма как да не съществува. Всичко, което касае човек в неговата цялостност, физически и нефизически, представлява едно хоро. Играчите, било то медици, психолози, всякакви видове терапевти, химици и физици и др. ще играят толкова по-успешно, колкото по-добре разбират цялостността на този феномен. Колкото по-добре познаваме стъпките на другите хуманитарни науки, толкова по-добри партньори ще ставаме. Защото всеки, в когото виждаме врага, е всъщност другарят ни по някое хоро, неговата енергия ни влияе по същите природни закони, по които протичат и болестите. Аз и околната ми среда си говорим и ако е сладък нашия разговор, ако сме в съгласие, аз съм здрава.
 Онези медицински науки, които обхващат по-обширно и същевременно по-дълбоко разбирането на човека, т.е. хоризонтално, човек като социално същество, а също така и вертикално - човек като тяло, съставено от съвършен йерархичен ред на органи и системи - е,тези науки имат шанса да водят хорото, наречено лекуване. Хомеопатията е такава.
 Как да свържем Леонардо с хорото, че и с хомеопатията?

Ами нали всички пътища трябва да ни водят към истината? А тя е човек да оздравява. Някои пътища са преки, други с отклонения, щом завършват добре, правилни са. Добрият край е здраве на психическо, емоционално и физическо нива.Шифърът тук ни е нужен, за да разберем следното: докато стигнем до добрия финал, как да разбираме, че сме на правилната пътечка, че това е правилното лекарство, точния лекар и др.?

Отговорът се крие в следната таблица. Тя е плод на холистичните прозрения на д-р Прафул Виджейкар от Момбай, Индия. В нея ембриология и хомеопатия се срещат естествено и маркират пътя на онзи пациент, който иска да знае на коя спирка е и колко още трябва да извърви до "Безболието" .

Шифърът се състои в следното:

Ако движението на оплакванията ни е по зелената посока, здравето ни се подобрява, хомеопатичното лекарство е правилно, действието за пациента е търпение и доверие в лекаря.

Ако движението на оплакванията ни е по червената посока, трябва да се смени хомеопатичното лекарство, действието на пациента е да се обади на лекаря си.

ТЕМПЕРАТУРА – МИТОВЕ И ФАКТИ

 

 Д-р Полина Дякова

           

                                                         Ето така звучи тази дума в нашите уши!

А ето това сме ние!

 

  

•   В моята повече от 30 годишна практика няма ден, в който да не се сблъскам с кошмара “ТЕМПЕРАТУРА”, т.е.повишената температура.Това е погрешното разбиране на този симптом, особено от  родителите, които са толкова излишно обезпокоени,че здравият разум ги напуска и необясним страх взема надмощие, да не кажа паника.
  
  Това е така наречената температурофобия (за която ние лекарите имаме голям принос, тъй като в съзнанието ни веднага изплуват всички възможни причини, но не и вероятността това да е една вирусна инфекция в по-голяма част от случаите).
• Повишаването на телесната температура е част от специфичен биологичен отговор, осъшествен и регулиран от ЦНС. В човешкото тяло съшествува т.н. температурна хомеостаза - това означава, че температурата се контролира.Този контрол се осъществява от терморегулаторен център в  хипоталамуса.
•   Температурата  Е РЕЗУЛТАТ НА ВИСОКО КООРДИНИРАНА ПОРЕДИЦА ОТ ПРОЦЕСИ, КОИТО ЗАПОЧВАТ ПЕРИФЕРНО СЪС СИНТЕЗА И ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА INTERLEUKIN-1,IL-2, ТУМОРЕН НЕКРОЗЕН FAKTOR,INTRFERON-ALFA И ДРУГИ ЕНДОГЕННИ ПИРОГЕННИ ЦИТОКИНИ ОТ  ФАГОЦИТИТЕ В КРЪВТА ИЛИ ТЪКАНИТЕ. ТЕЗИ ЦИТОКИНИ ОТИВАТ ЧРЕЗ КРЪВТА В ПРЕДНИЯ ХИПОТАЛАМУС, КЪДЕТО ПРЕДИЗВИКВАТ ВНЕЗАПНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА СИНТЕЗА НА ПРОСТАГЛАНДИНИ, ОСОБЕНО НА ПРОСТАГЛАНДИН Е2---ТОЙ ПОВДИГА ПРАГА НА ТЕМПЕРАТУРА  В ХИПОТАЛАМУСА.
• КОГАТО Е ВДИГНАТ ПРАГЪТ –ТЕРМОРЕГУЛАТОРНИЯТ ЦЕНТЪР ПРЕЦЕНЯВА ТЕЛЕСНАТА ТЕМПЕРАТУРА КАТО НИСКА И ИНИЦИИРА СЕРИЯ ОТ ПРОЦЕСИ, КОИТО ПОВДИГАТ ТЕМПЕРАТУРАТА ДО НОВИЯ ПРАГ.
• ПРОИЗВЕЖДА СЕ ТОПЛИНА ОТ УВЕЛИЧЕНИЕТО НА  МЕТАБОЛИЗМА И УВЕЛИЧЕНИЕ НА МУСКУЛНИЯ ТОНУС И СЕ НАМАЛЯВА ОТДАВАНЕТО НА ТОПЛИНА ПРЕЗ КОЖАТА.-ВАЗОКОНСТРИКЦИЯ НА СЪДОВЕТЕ.
• В зависимост от къде се измерва,за нормална се приема Т-35.9-37.2 градуса по Целзий  аксиларна(под мишницата)
•  За повишена се приема над 38 ректална; орална над 37.8; аксиларна(под мишницата) над 37.2
•  Има промени в телесната температура, напр.сл.обяд, вечер, при по- интензивни движения, плач, при прекомерно обличане(пеленачета).Тя се нормализира до10-20мин.след нормализиране на външните фактори.
• Митове и факти
• 
  
                                                             
• МИТ-повишената температура е проблем.
•  
• Факт-Проблем е, че нарушава спокойствието на родителие, но всъщност тя дава тасък на имунната система и помага на тялото да се справи с инфекциите.Тя е един от предпазните механизми на тялото, тя може да се вдигне до 40.5 градуса, но дори и тогава няма причина за паника.горната граница е 41 градуса.Организмът има способността да я регулира и тя няма да отиде по-нагоре(освен при определени специфични случаи).
• Простудата и грипът са най-честата причина за температура при децата.Може да има съпътствуващи симптоми - хрема, кашлица,  сълзене на очите,отпадналост, мускулни болки
• МИТ-Температурата може да увреди мозъка.
• Факт-Тази температура няма да предизвика увреждане на мозъка.Тя е симптом,резултат на заболяване, на инфекция.
• Изключения:-Ако се повиши температурата при пеленаче до три месеца(трябва незабавно да се види от лекар и да се сложи диагноза)   
• -Ако детето е погълнало отровно вещество;
• -Ако е резултат на прегряване(топлинен удар)
•    В такива случаи температурата може да се вдигне до 41.5-42 градуса и повече, което може да има опасни последствия, като увреждане на мозъка. Механизмите са вече други  при тази така наречена”хипертермия”.  Може да загуби и съзнание.Но тук са налице и анормални външни уловия.(температура и влажност).при тези условия ЦНС губи регулаторните си способности.
•  МИТ-Ако температурата е висока, причината е сериозна.
• Факт-Не съществува еднозначна връзка между телесната температура и степента на заболяването.Ако разберете,че причината за температурата е инфекция, няма смисъл постоянно да я мерите. Някои обикновени и не толкова опасни заболявания, като например Розеола инфантум, предизвикват много високи температури, а в същото време други,по-сериозни заболявания, могат да протекат и без температура.Ако няма допълнителни симптоми, като обърканост на съзнанието, затруднено дишане, дори и да достигне 40.5 градуса, трябва да запазите спокойствие.
•  МИТ-Непременно трябва да се свали температурата, защото температура без лечение .ще продължи да се качва.
• Факт-Ако не се свали температурата, предизвикана от вирусна или бактериална инфекция, тя няма да се покачи над 41градуса! Мозъкът има  термостат, температури от инфекции не могат да се покачат над 41 градуса!
•  MИТ-Всички температури трябва да бъдат смъкнати с антипиретици(лекарства понижаващи температурата)
•  Факт-Не е нужно дори и обтриване с вода.Най-доброто нещо, което може да се случи, това е температурата при инфекциозно заболяване.Тя се повишава в резултат на спонтанното освобождаване на пирогени-вещества, предизвикващи треската.Този процес представлява естествена защита срещу болестотворните причинители.Вдигането на температура означава,че имунната система (ЛЕВКОЦИТИТЕ) е задействувана за борба с причинителите-вируси и бактерии. Активността на левкоцитите се повишава-стимулира се от производството на пирогени, повишаващи температурата на тялото, което пък показва,че оздравителният процес е в действие.
• Но това не е всичко-желязото, което е източник на храна на много бактерии, от кръвта отива в черния дроб.Така се намалява скоростта на размножаване на бактериите и се увеличава интерферонът, който се изработва за борба с болестта.
• Затова оставете температурата да свърши своята работа.Не давайте медикаменти за сваляне и не използвайте студена вода за обтриване.Така се възпрепятства естествения оздравителен процес.Ако сте състрадателни и не можете да понесете състоянието на детето, тогава използвайте само топла вода за обтриване, краката накиснете в топла (а за вас като пораснали деца,в гореща).
•  МИТ-Температурата спада, когато се лекува.
•  Факт-Какъвто и медикамент да дадете,температурата ще се смъкне с 1-1.5 градуса и след изтичане на действието му пак ще се покачи. Всъщност нищо не сте направили, само сте удължили болестотворния процес, като сте възпрепятствували функцията на организма да се бори.
•  МИТ-Ако температурата не може да се смъкне, причината е сериозна.
• Факт- температурата, която не се смъква с противотемпературни средства, може да бъде причинена от вируси и бактерии. Не е свързана със сериозността на инфекцията.Тя може да продължи 2-3-4-5дни, като повечето вирусни инфекции.Обикновено сама се нормализира на 4 ден.
•  МИТ-Много е важно колко е температурата
•  Факт-Важно е как изглежда детето.То няма да изглежда здраво, може да бъде отпуснато, вяло,мрънкащо, не иска да яде (СЪЩО ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ НА ОРГАНИЗМА). Намаляването на апетита е свързано с опиентиране на метаболизма към оздравителния процес, а не да се занимава с храносмилане. Да ядат каквото си поискат. Може да има жажда или не, но е важно да поема течности, и то топли, защото по време на температурата се губят течности чрез потенето и учестеното дишане.
•   МИТ- температурата предизвиква гърчове, които са опасни.
•   Факт-Гърчовете са резултат от рязкото повишаване на температурата.Те са страшни за гледане, но обикновено спират първите 5 минути.Само 4% от децата между 6 месеца и 5-6години могат да имат такива.Няма данни тези пристъпи да предизвикват увреждания.
•  МИТ-Детето може да развие епилепсия .
•   Факт-Няма доказателства за повишаване риска от епилепсия, нарушена моторика или смъртен изход. Вярно е обратното-деца с епилепсия могат да направят гърч с температура, и то много по- ниска. Мерките за сваляне на температура се вземат много късно и следователно напразно. В момента на откриване на високата температура на детето, най-често прагът за евентуалното появяване на гърчове вече е преминат. Гърчовете зависят не от стойността на температурата, а от скоростта на повишаването й. Ако температурата се вдигне рязко, гърчовете или вече са станали, или опасността от тях е преминала, т.е.вече е практически невъзможно да се прекратят.      
  

  

НОЩТА НА ХОМЕОПАТА

                                         

                                 

И тази нощ няма да спя. Усещам си го. Очите ще лепнат и парят, а в главата ми ще плуват отпечатъци на мелодии, картини от последния гледан вечерта филм, изречения от днешните пациенти, рубрики.Ще се въртя от страна на страна и ще се чудя това типичен симптом  ли е за мен или съм го залепила от някой скорошен посетител, моя черта ли е или нечия. Мозъкът ми не успява да спре да работи, явно, че тези мисли са му в повече и не смогва да ги изхвърли от себе си. Ясно е, че не успявам да смеля и отстраня на безопасна дистанция дневните си преживявания. Дали все пак това не се дължи и на годините, които  неотстъпчиво ме тласкат напред по силата на своята природна философия. Че скоростта започва да се забавя след една определена възраст. Скоростта на смяна на състояния, на мисли, скоростта на освобождаване от нежелани гости в ума и в сърцето ми. А, не! Тази посока не е вярна! Мъдрост е спасителната дума! Мъдростта да видя във всяка промяна в тялото, в лицето си неумолимия, но разумен закон за добрия изход от всичко, че всичко е за добро.  Каквото и да преживявам, колкото и да заспивам трудно, това все ще доведе до нещо полезно, я ще ми дойде идея за лекарство,я ще се сетя за причината на нечие поведение, я ще се вдъхновя и ще напиша нещо , я ще проумея, че дори безсънието ми е част от живота ми, в която имам тишината да чуя себе си, нощем никой не звъни обикновено. Е,почти никой. Утре, като стана, веднага ще ида на планината, да се изморя, да се ускоря, тогава в 22 ч ще ми се преспи безпаметно и почти блажено.

Утре ли? Че то са само часове дотогава. Тази дума „утре“ човекът  я е измислил, за да се успокои, че вероятните тревоги на утрешния ден са безопасно далече и да се обнадежди, че има време,  да си вкара в представите идеята за рязко превключване от днес на утре, а такова нещо не съществува, часовете са винаги постепенни, последователни, никой час не изпреварва и не закъснява, това е само нашата способност или неспособност  да се движим в крак с този ритъм. Нима има друга толкова чудесна медицина, в която да се крие спасение за хората само въз основа на този факт, че човекът винаги закъснява или че е припрян, че времето му се струва бързо или бавно. За преобладаващия свят това са просто не много значещи черти на нечий характер. Единствено за хомеопата това е знак, че в човека нещо се е случило и той не може да следва естествения природен ред на часовете.

Освен това мъжът „Х“ щеше да идва май сутринта и аз трябва отново да прочета случая преди прегледа. А  бебето от завчера, сигурно ще ми звънят и днес, защото чудото, което очакват, се бави, хремата  още звъни в тревожните уши на майката и тези нейни уши никак не ме чуват, че астмата е изчезнала, няма я, и хремичката е добър гостенин. Тя иска да си легне и бебето да е тихо и здраво и да спят всички в тишината на здравето. Как да ги уверя, че и аз искам точно това. Как ще ме разберат, преди да е минал този свещен период на лечебната криза, тази щумотевица от симптоми, която за неподготвения ум звучи като гръм, а хората чакат ясното небе на безсимптомието, на изчезването на всички болки. И те са прави, всичко е странно и особено и различно с тази наша алтернативна хомеопатия! Трябва му на човек предварителна нагласа, за да приеме, че след гръмотевиците на лечебната криза следва отмиващ дъжд, който обещава  чист дом.

Бих си помечтала да владея така лечителското изкуство, че от вратата да разпознавам някой SRP симптом, да давам верното лекарство, хората да се оправят, аз да работя по 1-2 часа, после да се потапям в съвършено различната обстановка на музика, разходки, безгрижно приятелско бърборене, да планирам далечни пътешествия ..... Как бих искала да се прибирам вечер без тревожното усещане за недовършеност, когато след като затворя кабинета, си казвам, че първо ще проветря главата си с малко пазар, преди да отговоря на пропуснатите  обаждания от последните часове. Но веднага незнайно от кои небеса пред мен се спуска картината на човека, който е вперил поглед в телефона си и чака да му звънна. За него времето тече бавно. Истина е, че се нуждае от минутки само разговор, не повече, но за мен това са много пъти по няколко кратки минутки, аз съм една, търсещите ме са повече от един. Кой от всичките  хора, които ме търсят, са за мен, кои от тях са ми в повече, кой ще ми каже? Успешните случаи ли са за мен, защото съдбата ги е пратила към мен и те са получили облага от този факт. Или неуспешните, с които прекарваме години в търсене на симилимума, те само временно се облекчават, а аз почти трайно се напрягам да ги мисля, но те са хората, за които се сещам, когато на някой семинар чуя за лекарство. Неуспешните ми случаи са причината да изпитам прекрасното чувство на внезапното озарение ей така, както си вървя в ежедневието, както си чета книга, че например, ригидността на врата, стойката, гърба, на характера са резултат от страх от загуба на самоконтрол. Или че когато някой пациент повтаря колко е засегнато достойнството му, това в моите уши трябва да звучи, че се обижда лесно и че аз трябва да взема тази рубрика“Offended easily”. Колко е приятно, когато получавам такава помощ, като дълго търсен ключ, какво е само усещането за облекчение, че вратата се отваря и аз мога да разчитам на тази и тази рубрика и симилимумът е някъде наблизо.

Мислела съм често какво е изкушението за хомеопата. Това е ситуация подобна на следната: някой от ежедневието се провикне:Е, хомеопатията не е панацея! Да не искаш да кажеш, че с нея могат да се лекуват колагенози, тумори, всички тия нелечими за хората до сега болести? И тук е капанът!  Хомеопатът, като знае, че това не е истина, като е видял със собствените си очи как няма друга такава уникална и цялостна методика, която да свързва директните думи на пациента с конкретното физическо страдание, как причина (напр. болести от тревога за децата ми) и резултат ( тумор на яйчника) се комбинират в единствено по рода си съчетание, което се нарича тоталност и от което блика оздравяване, та хомеопатът се втурва да доказва обратното. Приятелю, ела да те лекувам, за да видиш! И се започват едни старателни, изчерпателни снемания на случаи, безконечни проследявания на безконечни списъци от симптоми. Обречена кауза. Все нещо се случва и доказателството не се състоява. А колко чести са успехите на начинаещите хомеопати с арника! Защо ли е така?

Защото хомеопатията е истинска, а истината не се нуждае от доказателства. Може ли някой да разубеди една майка с излекувано дете, че хомеопатията не е панацея, след като тя търси хомеопата за всичко! Търси го, когато е с температура, когато му никнат зъбите, когато тръгне на училище и не се справя с математиката, когато влиза в пуберитета и има проблеми с мензиса, когато има сърдечни терзания, когато расте и когато старее , преди да се роди и преди да умре всеки човек търси своя хомеопат!  За всеки момент и ситуация от живота си. тогава  Е ли това панацея?

 Всъщност неуспешните ми случаи работят за мен, за моето израстване, закаляват ме, дори когато ме разтреперят от възмущение, че са нагли на моменти в изискванията си да съм неизчерпваща се машина за предписания по всяко време на денонощието.  Аз, като търся негативните им черти като причина за болестите им, на практика провокирам лошото и в тях, и в мен, самата. Изравям го и то се засилва. А с промяната от лекарството аз трябва да провокирам доброто в тях. Да им го посоча като нужната посока и дестинация.  Няма аз да ги уча, излекувани те сами се учат какво е доброто в тях. Не е трудно да забележиш, че с изчезването на ревността, например, гушата се стопява. И повечето хора го откриват след хомеоптичното лечение. И започват да разбират, че любовта няма нищо общо с ревността. Че тялото реагира на всяка неправда, лъжа, илюзия, нехармонична мисъл, чувство и действие чрез болест. Болестта в нас е кривата гримаса на даден орган, чрез която тялото показва, че страда от глупостта ни: „ Тук ме притесняваш, човече!“

Аз принасям полза на хората чрез успешните си случаи, а неуспешните ми случаи принасят полза на мене, самата.

Нужна ми е още мъдрост да реша какъв да ми е критерият за работното ми време. Дали да сложа себе си на първо място, което значи, ще работя, докато се уморя, когато и да стане това, а който остане, ще остане за утре. Къде да насместя истинската граница? А, да! Границата е радостта. Лекотата в мен. Докато я имам и ме разсмиват поредните пациенти, ще работя, почна ли да въздишам, спирам!
Аз не мога да запълня хиатуса между болката и мига на приемане на хапчето. Този хиатус всеки човек сам си го запълва. Животът му го учи да го запълва. Учи го на кого да разчита – на лекаря ли, на Бог ли, на собствените си въпроси и отговори ли. И аз, самата, трябва да се уча да запълвам този хиатус – времето от моето предписание до първата реакция на лечебната криза, тази изпълнена с очакване празнина, която  има само два изхода: аплаузи или тревожност, че нищо не става, че още боли.

Дали все още искам аплаузи?  Толкова работя, че също толкова и греша. От всичко по много. Вече намирам за прекрасно, че греша, защото само следваща грешка изтрива мъчителните самоупреци след един провал. Като цяло движението върви напред, постлано с крайпътните камъни на грешките ми.

Така и не можах до сега да си обясня защо понякога и то нерядко не се получава мигновенен успех  точно при тези, които ми вярват, вероятно отговорът се крие в тяхната карма, но ми е жал. За смирените, търпеливите, кротките, които приемат всеки преглед с надежда и готовност за съдействие, които ме окуражават да не спирам, те са ми утешителите, тези хора с фини душевности, които се извиняват, че ме затрудняват. За тях ме боли, ще ми се да ги прегърна и да стане чудото да се излекуват. Да, обаче и те са дошли при мен за своето си хапче и затова по-добре да се откажа от прегръдките и да се концентрирам върху симптомите.

Отпускам се в леглото, мислите ми се оттичат в някакво друго пространство. Изведнаж чувам телефона ми да звъни. Стряскам се и изплувам от неясното дъно на дрямката. Ставам и вдигам телефона. Аха, „ХХ“ е започнала да ражда, има болки, няма разкритие, иска хомеопатия! Отговарям автоматично. Доброто последствие на годините! За мен е автоматично, но за отсрещния човек е уместно и това е по-важно. Нищо,че ми се мотае главата, тези очила като че ли са ми станали слаби! Включвам компютъра, реперторизирам. Лекарството е в кабинета ми. Паля колата. 2 часът е. Калиево време за бързи действия. Няма време за нощни безпокойствия, има време само за подаване на лекарството на тревожния бъдещ баща. На връщане се радвам, че съм сама на шосето, идеалните условия за начинаещ шофьор като мен. Вече се усмихвам. Забелязвам мира по улиците. Добре е измислен светът. Да има ритъм на нощ и ден, редуване на шум и тишина.  В асансьора предчувствувам, че този път сънят ще дойде без мисловни активности, затова се концентрирам от вратата върху леглото си. Казвам бърза молитва за родилката и я оставям на Този, Който определя часовете на ражданията по земята. Моята грижа беше до тук: отговарям на обаждането, правя предписанието, давам лекарството; отивам, помагам, връщам се; едно, две, три. Мога ли повече от това? Мога, разбира се. Мога да се чувам с тях всеки час, денонощно, както при жената „У“, мога да изнасям лекции за природните закони, за астрологията, за хомеопатията ей така, като част от прегледа, и мога също така да чуя, че те все пак решават да пият антибиотик. Защото ги е страх. Все пак има вече разкритие, но ще изберат секцио. Пак защото ги е страх.

Разбирам и това. Вече. Нищо обидно няма за мен. Не е обида да влагам жар, а този огън да остане в далечината. И човекът да мине по старата отъпкана пътека  на бързото облекчаване. Е, бързите неща са и кратковременни, но хората са две категории: едните живеят на малки парчета – сега да ми е добре, да не ме боли, а другите са обратно – предпочитам сега да не ми е добре, но бъдещето е много повече и по-дълго като количество време – нека тогава да ми е по-добре от сега. За тези, вторите, ще оставя в моя огън един-два живи въглена, да тлеят. За нов пламък между мен и тях. На общо огнище, наречено „да говорим на общ език“.

Сутринта на последната глътка кафе се обажда първият за деня глас:“Докторе, обаждам се само да пожелая един хубав ден, аз съм добре! Най-накрая открихме моето лекарство!“

А така! Тази мъж  беше от онези , трудните, за които аз трябваше да изживея няколко месеца, да прегледам някакъв брой хора, да узрея с няколко измерения и да капне готовия плод с име на хомеопатично лекарство.

Забравям го. За да не се самозабравя. Всеки се досеща Кой лекува. Такива като мен само прекарват по някоя нощ като моята.

Повдигам пердето,  денят настоява да влезе в стаята . Нека! Не съм уморена.