Всеки човек върви през живота си, нарамил една раница на гърба. Вътре е сложил своето знание - всичко, което знае, дипломите си; също така и всичко, което мисли, че може. И го брани с ирония, конкурентност, завист, инатене, аргументирани спорове. Това е неговият актив, мъжествеността на неговата личност, силата му.
Болката е поддаване, когато тя изкрещи, всичко друго отстъпва в нас, ежедневието застива в неопределен ступор, няма други шумове, задачи и мнения, само този е!Т.е. тя вече ни е вкарала в нова програма - на пасивността.
Ровим в раницата си, но всички ориентири в нея са недостатъчни. И тогава виждаме, че има известно празно още място. За нещо, което не знаем. Но ни е нужно, защото боли и Болката вече е реорганизирала утъпкания досега ред в живота ни. Тя ни принуждава да мислим за нов ред.
И тук потърсваме лекар!
Лекар и пациент са двама алпинисти или катерачи, вързани с едно общо въже. Иначе вървят в една посока, един връх гонят, ако единият падне, и другият отива надолу. Само дето единият го боли, а другият не спи от това. Но в това временно съжителство все пак води лекарят. Защото знае посоката и пътеката до там. Ако пациентът иска да е пръв, той да води, значи знае повече от лекаря. Значи тогава той е лекар на лекаря, а лекарят е пациент на пациента. Няма лошо. Но тогава раницата на този пациент ще си остане със същата празнина, с която е тръгнал в началото и Болката ще перзистира. Защото тя е резултат на недостиг от знание. Информационна инсуфициенция. Ако знаем как да мислим правилно, не би ни боляло.
И това не е лошо.Ще потърси друг лекар. И после трети. Добре е също, че България е малка държава.
Добре е също, че Природата така е измислила механизма на Болката - тя те обзема, обсебва, прониква, доминира, подчинява, укротява - и все един момент, щеш, не щеш, намираш място в раницата си за малко послушание, чрез което да чуеш нещо, което признаваш, че не си знаел досега.
Когато една кошница е пълна, всяко нещо, което й се добавя, ще я изпразни.
Когато един метод на лечение е цялостен, всяко нещо, което му се добавя, ще го направи частичен, вече не дотам цялостен.Хомеопатията е холистична медицина, лекарството се избира чрез всеобхватно анализиране на пациента и това в нашата терминология звучи като тоталност на симптомите. Нашият малък опит да следваме съвършенството. Лекарството задвижва една умна верига, която си върви по умен път и всякакви добавки като допълнителни лечения, кремчета, малко масажче, витаминчета и др. разваля тази холистичност.
Но и това не е толкова лошо. Все пак Болката вероятно е донесла неделята в седмицата! Да поспрем.
А ето как звучи, когато всеки е слуга и слушател на другия и когато всеки цар е на мястото си!