ЖИВА ХОМЕОПАТИЯ

ЖИВА ХОМЕОПАТИЯ

                      Посвещавам на Албена, която ме вдъхнови!

Как разбираме дали хомеопатичното лекарство не е точното?

Темите, с които се занимава хомеопатията, са точно толкова разнообразни, колкото са живите клетки под небето,

колкото са живите хора под небето, и още мнооого по толкова!

Те възникват от ежедневието, от някой миг, в който мисълта ни се докосва до "медицинска" тема и в зависимост от нашата натура са източник на безпокойство; страх да не е някоя болест на щитовидната ни жлеза; увереност, че сме вече болни от лоша болест, натраплив страх, който ни изпълва с паника и арестува нашия ум, чувства и действия.

Новост за хората на планетата е да свързват болката в орган с мисълта си, чувствата си и начина си на  живот.

Направо е сюрприз да кажем на някого, че е симптом, например, да попадаш все в любовен триъгълник!

Или пък че се разболяваш след скандал, че след грубостта на шефа ти те хваща ангина.

100% симптом е, че искаш нещо, после го отхвърляш, защото вече не знаеш дали вече го искаш и така го откарваш до над средна възраст! 

Докато някой хомеопат те изправи пред тази твоя черта. И ти разбереш, че понеже е така, си постъпил еди как си, казал си еди какво си и след време се сдобиваш с болест, която един лекар ти казва, че я имаш, друг, че я нямаш, ти искаш да се лекуваш, ама ако се излекуваш, няма да ти дават болнични и не е съвсем май  добре. И болестта ту се обади, ту млъкне.

Симптом е честата смяна на настроения. Симптом е да желая да го смачкам този дребния... Симптом е да имам чувството, че ме гледат, че ме обсъждат. Симптом е, че се затварям, като страдам, млъквам и бягам.

Традиционната медицина е направила няколко на брой отделни специалности за страданията. Хомеопатичната медицина ги е събрала в едно. Неделимо. Интегрирано.

За нея цялото има три части - ум, емоции и тяло и всяка част си има своите симптоми.

Но болест на едната част задължително поражда болест и на другите две. Ако се опасявам, че тази година имах много работа, нов шеф, който ме навикваше и ми правеше забележки,

аз се притеснявах от това и все исках да се обясня, че не е прав, но не ми достигаше смелост и независимо от времето дали е студено или топло, мен все ме болеше гърлото.

Дали пък нещо не е наред с жлезата ми? Хващах някакви стрептококи, пиех антибиотици и др. Но през отпуската ми беше всичко минало.Тази сюжетна линия звучи оптимистично на хомеопата. Той я нарича ПСОРА. Нивото на здравето е добро. Докато се натиска  чувствителният бутон - чувствителност към забележки, организмът реагира с инфекция, възпаление. Като изчезне дразнителят - критикуващ шеф, здравето е налице.

Но ако съм работила с години под критични снаряди, ако понеделник се е превърнал в стена, наречена " преди и след работа", ако аз често преглъщам, защото усещам сухота в гърлото, поемам въздух, прочиствам глас, за да не се издам, че треперя, вече съм си извадила сливиците, а се сдобивам с диагнозата" хроничен фарингит", който ме тормози от всичко любимо - газирано, студеничка бира, гореща гозба, тогава директно отивам да си проверя щитовидната жлеза. И се сдобивам с гуша! Тази сюжетна линия звучи хронично на хомеопата! Това ниво на здраве той нарича  СИКОЗА, домът на хроничните състояния. Имунната система не сколасва да преработи многократно повтарящия се стрес от критика, като направи ангина, вече се включва друг механизъм, свързан с разрастване на онази тъкан , онзи орган, който е тематично свързан с вида стрес. Проблеми в общуването обикновено засягат гърло и щитовидна жлеза. Опитът да се прикрия чрез прокашляне и скриване на треперещите ми ръце е част от сценария. Или тук независимо дали ще видя днес шефа си или не, дали той ще ме критикува или не, аз от намек ще усещам болка в гърлото. И всеки грип ще се проточва с месеци болно гърло. Острите инфекции се превръщат в начало на продължителни страдания с и без шеф!Минават години, всички свикват с това и онова , и с критикуващи шефове също. Но странно е новото усещане в гърлото ми - винаги, когато се преценява моята работа, имам буца  гърлото.
И никакви въздишки , нито храна не помага. Вече не се страхувам от погледа на шефа си, само си представям как го размазвам от бой. Как се караме и аз му казвам и тая обида и оная... Как му тръшвам вратата и му казвам, че е нищожество. Сънищата ми са изпълнени с насилия, аз трепя, мен ме трепят... Никой не би си помислил, че главата ми е пълна с подобни неща. Освен ако един ден не стоваря една тухла по нашия шеф.  А дотогава ще си пия хапчетата за нерви или за т.н. тиреоидит на Хашимото, лекото напълняване ще се превръща в извънконтролно затлъстяване, косата ми ще пада с коренчетата на космите... и хомеопатът няма да хареса този стадий. Нарича го дори с особено непривлекателното име СИФИЛИС. В този етап имунната ми система не се обажда с инфекции, дори разрастването на тъканта не помага, появяват се усложнения, органите се рушат.ПСОРА, СИКОЗА И СИФИЛИС са имената на три стадия в развитието на всяко едно болестно състояние, можем да ги отнесем и така: остър, хроничен и деструктивен стадий. Това са имената на три програми, генетични предразположения, които ориентират по какъв начин един човек се е разболял, до къде е стигнал днес и каква е прогнозата за утре. Хомеопатите ги наричат миазми. Всеки миазъм има свои симптоми на умствено, емоционално и физическо нива.Хомеопатичното лекарство трябва да извърви обратния път,
т.е. щитовидната жлеза да оздравее, гърлото да боли само при грип и за кратко, няма да има буца, гласът няма да трепери, забележките ще се превърнат за мен в работа, която просто трябва да довърша, а шефът? Е, той май не е искал да ме обиди човекът! 

Ако хомеопатичното лекарство не е излекувало най-тежката патология, тази, която е отишла най-напред, а е излекувало дори много други, но не така тежки оплаквания - ТОВА НЕ Е ТОЧНОТО ЛЕКАРСТВО! Защото след подобрението ще последва влошаване.
  

АЗБУКА НА ХОМЕОПАТИЯТА 8 - Хомеопатичен преглед

За много хора този стол е електрически.Затова са изпълнени с притеснения преди събитието,очакват да бъдат разпитвани, порицани, наказани,а голямата тайна награда е, че прегледът е започнал още от позата на пациента в чакалнята!

Повечето се забавляват на хомеопатичните въпроси, защото често пъти, когато изкажем наглас стресово наше преживяване, то направо ни развеселява. Защото с дистанцията на времето природата е отдалечила от нас болезнеността и си е свършила своята лечебна работа. Пред хомеопата стои въпроса къде точно да я подкрепи и къде точно да не попречи на тази безпогрешна лечителка.

 Страх ме е да не се изпусна!

Ха, сега! И за това ли трябва да говорим! Я да я преценя тази хомеопатка, какво всъщност иска да разбере от мен!

  Когато се разкрива интимната същност на нечия човешка природа, за някои хора е трудно да разберат, че отсреща не стои враг, а съюзник.

Срам ме е.

Каквото и да прави човек, си личи отвън, нима може да се скрие това, което иска да се покаже?

        

ПАМЕТ НА ВОДАТА

 Хомеопатията и други холистични науки, както и традиционната наука доказват, че водата има памет, че притежава способност да пренася енергия и може да помни. Водата задържа информация в себе си. Това има и свой термин - енергийна сигнатура или вибрационен отпечатък.

 Думи, мисли, звуци директно влияят върху водата.

 Японският учен Масару Емото наблюдава ефекта на музиката върху структурата на водата. Той поставя дестилирана вода между две тонколони и след известни часове фотографира кристалите, които се получават след замразяване на водата.

  Водата тук "слуша" Беетховен!

 А тук е "слушала" хеви метъл музика.

Думи, написани върху стъклото на бутилка с вода, предизвикват същия ефект.

 Така изглежда изречението "Аз те обичам".

Това е думата " Вечност".

Това е вода преди да й е "прочетена" молитва.

А това е същата вода след като й е "прочетена" молитва!

Швейцарският химик Луис Рей открива, че  структурата на водородните връзки в хомеопатичните разреждания на разтвор от сол е много различна от водородните връзки на чистата вода.

 Мислехме, че ще е забавно да оспорим хомеопатичната теория", казва Рей. Всяко разреждане било направено по рецептата, спазвана от хомеопатите. Когато Рей сравнил, чрез термолуминесценцията, свръхразредените разтвори на литиевия и натриевия хлорид с подложената на същия процес чиста вода, останал изненадан от резултата. "За наше учудване термолуминесцентните отблясъци на трите разтвора значително се различаваха". Според Рей фактът, че системите на водородните връзки в пробите са различни, показва, че водата действително може да има "памет".

 Масаро Емото открива, че водата образува различни кристални форми под въздействието на различна информация, т.е. 200 години след откриването на хомеопатията като реално действащ метод се намира още едно доказателство за нея. Д-р Емото казва в своята книга "Паметта на водата": съществуването е вибрация. Цялата вселена е вибрация и всяко нещо произвежда своя честота, която е уникална. Този факт означава също, че всичко произвежда звук. Ние не чуваме всеки звук, защото човешкото ухо е способно да чува честоти от 15-20 000Hz. Като е създаден звукът, то има и маестро-слушател, за да го възприема: водата. Водата съвършенно и мигновенно отразява външния свят. Музиката и изречените думи са вибрация. Кристалната структура на водата се повлиява от написаните на хартия думи. Те излъчват уникална вибрация, която водата е способна да разчете, възприема я като вибрация и изразява думата в специфична форма.

Всичко това може да се каже и по друг начин: 200 години след откритието на хомеопатията науката започва да догонва природните чудеса чрез откритията си.

                         ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО 

                 МИАЗМАТИЧНА КАРТА НА ПОТИСКАНИЯТА

Думата шифър означава: разчитам текст, написан с шифър или с непозната азбука. Прен. Разкривам смисъла, същността на нещо,разгадавам. 
Днес шифърът ни ще бъде светофарът!

Колкото и мистериозно да звучи това начало, предстои ни да открием нещо, което е било скрито. Нищо скрито няма в природата, тя е открит наш спътник в живота, достъпен и откровен събеседник, който на мига ни отговаря, когато някъде се появи сигнал в тялото ни, в душата ни, в ума ни. Но нейният език започваме да го разбираме едва, след като изучим нейната азбука.

 Времената, в които живеем се отличават с новаторския си гръм и с бързината на смяна на всичко на всички нива.

Вече всеки почти е чувал за новия холистичен поглед

върху здравето и това, че човекът е свързан с цялата заобикаляща го и проникваща го вселена, наричана с различни имена, но означаваща едно - взаимносвързаност. Човекът, неговото здраве и съдба също участвуват в това хоро, в което никой не може да танцува в стъпка, различна от другите участници в хорото, защото тогава той е просто участник в друго някое хоро.

За повечето от нас минават години, докато разберем, че да играем на хорото на нашата природа е най-здравословното ни биографично постижение. Отнема ни много сълзи, докато разберем, че свободата ни се изразява в това, да разбираме стъпките на нашето хоро и да го играем все по-майсторски, защото само тогава ще можем да се ползуваме от неговият ритъм. Когато ритъмът на нашия начин на мислене, начин на чувствуване и начин на действие съвпадне с ритъма на някакъв елемент от заобикалящата ни природа, тогава сме попаднали в мястото, което физиците наричат резонанс,

а вашият хомеопат симилимум.

И вашето тяло заиграва в лечебната криза, на която се вижда краят и вашата усмивка на него.Защото откриването на вашето хомеопатично лекарство е онзи миг от безкрайния ни път, когато ни е даден шансът меко, без драмата на нови страдания да се простим с погрешните модели на всички наши предци, както и нашите собствени от последните 24 часа.
Защото какво е болестта? Ами всичко това, което сме предизвикали, на фона на това, което сме унаследили.
Хомеопатията е трудна за разбиране с методите на конвенционалната медицина, тя е абстракция в ушите на лекарите. Но щом тази отнесена материя работи в такава конкретна материя като тялото, тогава няма как да не съществува. Всичко, което касае човек в неговата цялостност, физически и нефизически, представлява едно хоро. Играчите, било то медици, психолози, всякакви видове терапевти, химици и физици и др. ще играят толкова по-успешно, колкото по-добре разбират цялостността на този феномен. Колкото по-добре познаваме стъпките на другите хуманитарни науки, толкова по-добри партньори ще ставаме. Защото всеки, в когото виждаме врага, е всъщност другарят ни по някое хоро, неговата енергия ни влияе по същите природни закони, по които протичат и болестите. Аз и околната ми среда си говорим и ако е сладък нашия разговор, ако сме в съгласие, аз съм здрава.
 Онези медицински науки, които обхващат по-обширно и същевременно по-дълбоко разбирането на човека, т.е. хоризонтално, човек като социално същество, а също така и вертикално - човек като тяло, съставено от съвършен йерархичен ред на органи и системи - е,тези науки имат шанса да водят хорото, наречено лекуване. Хомеопатията е такава.
 Как да свържем Леонардо с хорото, че и с хомеопатията?

Ами нали всички пътища трябва да ни водят към истината? А тя е човек да оздравява. Някои пътища са преки, други с отклонения, щом завършват добре, правилни са. Добрият край е здраве на психическо, емоционално и физическо нива.Шифърът тук ни е нужен, за да разберем следното: докато стигнем до добрия финал, как да разбираме, че сме на правилната пътечка, че това е правилното лекарство, точния лекар и др.?

Отговорът се крие в следната таблица. Тя е плод на холистичните прозрения на д-р Прафул Виджейкар от Момбай, Индия. В нея ембриология и хомеопатия се срещат естествено и маркират пътя на онзи пациент, който иска да знае на коя спирка е и колко още трябва да извърви до "Безболието" .

Шифърът се състои в следното:

Ако движението на оплакванията ни е по зелената посока, здравето ни се подобрява, хомеопатичното лекарство е правилно, действието за пациента е търпение и доверие в лекаря.

Ако движението на оплакванията ни е по червената посока, трябва да се смени хомеопатичното лекарство, действието на пациента е да се обади на лекаря си.