ЖИВА ХОМЕОПАТИЯ

ЖИВА ХОМЕОПАТИЯ

                      Посвещавам на Албена, която ме вдъхнови!

Как разбираме дали хомеопатичното лекарство не е точното?

Темите, с които се занимава хомеопатията, са точно толкова разнообразни, колкото са живите клетки под небето,

колкото са живите хора под небето, и още мнооого по толкова!

Те възникват от ежедневието, от някой миг, в който мисълта ни се докосва до "медицинска" тема и в зависимост от нашата натура са източник на безпокойство; страх да не е някоя болест на щитовидната ни жлеза; увереност, че сме вече болни от лоша болест, натраплив страх, който ни изпълва с паника и арестува нашия ум, чувства и действия.

Новост за хората на планетата е да свързват болката в орган с мисълта си, чувствата си и начина си на  живот.

Направо е сюрприз да кажем на някого, че е симптом, например, да попадаш все в любовен триъгълник!

Или пък че се разболяваш след скандал, че след грубостта на шефа ти те хваща ангина.

100% симптом е, че искаш нещо, после го отхвърляш, защото вече не знаеш дали вече го искаш и така го откарваш до над средна възраст! 

Докато някой хомеопат те изправи пред тази твоя черта. И ти разбереш, че понеже е така, си постъпил еди как си, казал си еди какво си и след време се сдобиваш с болест, която един лекар ти казва, че я имаш, друг, че я нямаш, ти искаш да се лекуваш, ама ако се излекуваш, няма да ти дават болнични и не е съвсем май  добре. И болестта ту се обади, ту млъкне.

Симптом е честата смяна на настроения. Симптом е да желая да го смачкам този дребния... Симптом е да имам чувството, че ме гледат, че ме обсъждат. Симптом е, че се затварям, като страдам, млъквам и бягам.

Традиционната медицина е направила няколко на брой отделни специалности за страданията. Хомеопатичната медицина ги е събрала в едно. Неделимо. Интегрирано.

За нея цялото има три части - ум, емоции и тяло и всяка част си има своите симптоми.

Но болест на едната част задължително поражда болест и на другите две. Ако се опасявам, че тази година имах много работа, нов шеф, който ме навикваше и ми правеше забележки,

аз се притеснявах от това и все исках да се обясня, че не е прав, но не ми достигаше смелост и независимо от времето дали е студено или топло, мен все ме болеше гърлото.

Дали пък нещо не е наред с жлезата ми? Хващах някакви стрептококи, пиех антибиотици и др. Но през отпуската ми беше всичко минало.Тази сюжетна линия звучи оптимистично на хомеопата. Той я нарича ПСОРА. Нивото на здравето е добро. Докато се натиска  чувствителният бутон - чувствителност към забележки, организмът реагира с инфекция, възпаление. Като изчезне дразнителят - критикуващ шеф, здравето е налице.

Но ако съм работила с години под критични снаряди, ако понеделник се е превърнал в стена, наречена " преди и след работа", ако аз често преглъщам, защото усещам сухота в гърлото, поемам въздух, прочиствам глас, за да не се издам, че треперя, вече съм си извадила сливиците, а се сдобивам с диагнозата" хроничен фарингит", който ме тормози от всичко любимо - газирано, студеничка бира, гореща гозба, тогава директно отивам да си проверя щитовидната жлеза. И се сдобивам с гуша! Тази сюжетна линия звучи хронично на хомеопата! Това ниво на здраве той нарича  СИКОЗА, домът на хроничните състояния. Имунната система не сколасва да преработи многократно повтарящия се стрес от критика, като направи ангина, вече се включва друг механизъм, свързан с разрастване на онази тъкан , онзи орган, който е тематично свързан с вида стрес. Проблеми в общуването обикновено засягат гърло и щитовидна жлеза. Опитът да се прикрия чрез прокашляне и скриване на треперещите ми ръце е част от сценария. Или тук независимо дали ще видя днес шефа си или не, дали той ще ме критикува или не, аз от намек ще усещам болка в гърлото. И всеки грип ще се проточва с месеци болно гърло. Острите инфекции се превръщат в начало на продължителни страдания с и без шеф!Минават години, всички свикват с това и онова , и с критикуващи шефове също. Но странно е новото усещане в гърлото ми - винаги, когато се преценява моята работа, имам буца  гърлото.
И никакви въздишки , нито храна не помага. Вече не се страхувам от погледа на шефа си, само си представям как го размазвам от бой. Как се караме и аз му казвам и тая обида и оная... Как му тръшвам вратата и му казвам, че е нищожество. Сънищата ми са изпълнени с насилия, аз трепя, мен ме трепят... Никой не би си помислил, че главата ми е пълна с подобни неща. Освен ако един ден не стоваря една тухла по нашия шеф.  А дотогава ще си пия хапчетата за нерви или за т.н. тиреоидит на Хашимото, лекото напълняване ще се превръща в извънконтролно затлъстяване, косата ми ще пада с коренчетата на космите... и хомеопатът няма да хареса този стадий. Нарича го дори с особено непривлекателното име СИФИЛИС. В този етап имунната ми система не се обажда с инфекции, дори разрастването на тъканта не помага, появяват се усложнения, органите се рушат.ПСОРА, СИКОЗА И СИФИЛИС са имената на три стадия в развитието на всяко едно болестно състояние, можем да ги отнесем и така: остър, хроничен и деструктивен стадий. Това са имената на три програми, генетични предразположения, които ориентират по какъв начин един човек се е разболял, до къде е стигнал днес и каква е прогнозата за утре. Хомеопатите ги наричат миазми. Всеки миазъм има свои симптоми на умствено, емоционално и физическо нива.Хомеопатичното лекарство трябва да извърви обратния път,
т.е. щитовидната жлеза да оздравее, гърлото да боли само при грип и за кратко, няма да има буца, гласът няма да трепери, забележките ще се превърнат за мен в работа, която просто трябва да довърша, а шефът? Е, той май не е искал да ме обиди човекът! 

Ако хомеопатичното лекарство не е излекувало най-тежката патология, тази, която е отишла най-напред, а е излекувало дори много други, но не така тежки оплаквания - ТОВА НЕ Е ТОЧНОТО ЛЕКАРСТВО! Защото след подобрението ще последва влошаване.